Земеделци получат една осма от полагащите им се пари

Субсидиите, които получават българските фермери, са три - четири пъти по-ниски от тези на френските и другите страни от групата на 15-те. Осъзнавайки тази голяма ножица, ЕК взе решение през пролетта на миналата година да увеличи националните доплащания за ново присъединилите се страни, сред които и нашата, от 30 на 50%. За България това прави около 800 млн.лв. национални доплащания за следващата 2010 година. Там те могат да се нотифицират - да има парченце за животновъдство, млекопроизводство, зърнопроизводство.
Ако имахме едно нормално земеделие, всичко трябваше да върви по схемата за прилагане на кръстосаното взаимодействие, коментира за БТА председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Михаил Тачев.  Тъй като обаче ние сме все още далеч от възможността да покрием тези критерии, даваме парите за единица обработваема площ. Липсата на собствена земя у голяма част от животновъдите, налага да се отдели парченце от тези 800 млн. лева национални доплащания и за животновъдството. Какво обаче се случва на практика? Случва се бюджет, в който националните доплащания са 100 млн. лева. Няма повече.
Парите са една осма част от възможностите, които Европейската комисия ни предоставя като участие. Това е двойно по-малко от доплащанията за тази година, които бяха 211 млн. лева, и почти четири пъти по-малко от парите, които фермерите искат от държавата - 388 млн. лева.  Това означава, че българската държава трябва веднага да излезе пред европейската общност, да обяви криза в млечния сектор и да поиска допълнително финансиране, категоричен е Михаил Тачев. Тъй като с гласувания бюджет не можем да осигурим полагащият ни се вътрешен ресурс, трябва да го поискаме отвън. В противен случай обричаме сектор земеделие, казва млекопреработвателят. Орязването на парите не се връзва с декларираната от страна на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Симеон Дянков готовност за подкрепа на сектора и извеждането му като  приоритетен отрасъл за правителството, коментира Тачев.
На въпрос какво конкретно трябва да направи в този момент държавата, той отговори: "Бих започнал драматични разговори по първи и втори стълб, като бих намалил втори и бих увеличил първи - някъде във времето. Знам, че сега е невъзможно, но каквото и
да се поиска за животновъдството в момента, то може да се вдигне на светлината на прожекторите, защото проблемът е общоевропейски."
При миналогодишните национални плащания делът на парите за единица площ беше 150 млн. лева и 61 млн. лева за глава добитък. Сега обаче размерът е крайно недостатъчен.
По думите на Тачев браншът отчита трудностите и огромното напрежение, свързано с националния бюджет, който трябва да е балансиран и без големи дефицити. Това обаче по никакъв начин не означава, че трябва да пренебрегнем земеделието, тъй като то засяга живота на 2 300 000 хора, живеещи в селата. От тях 1 973 000 са регистрираните земеделски производители. Всичко, свързано с тези 800 млн. лева, се отнася към социалната и икономическа среда в живота на тези хора. И ако се погледне в цялата мащабност на проблема, не може да не си зададем въпроса за необходимостта да се търси помощ отвън.
Основният проблем на млекопреработването е суровината, а на суровината - условията и конкурентноспособността на фермерите. Единственият начин в настоящите условия те да не загинат е да се увеличи цената на млякото с разликата в субсидията спрямо другите страни. Ако в другите страни в момента например тя е три пъти по-голяма и ако изхранването на животните е 80 на сто от тази субсидия, това означава, че изкупната цена на млякото трябва да бъде с около 30 процента по-висока, изчислява Тачев. Цена от 30 евроцента за литър мляко според него би покрила разходите на млекопроизводителите.