Земеделците в Добруджа попарени от горещините

Юнските горещини попариха надеждите на земеделските производители в Добруджа за рекордни добиви от есенните зърнени култури, научи БТА от управителя на "Агроспектър" ООД д-р Михаил Кръстев.
Незапомнените горещини преди две седмици, достигнали рекордните за юни 38 градуса, предизвикаха преждевременно узряване на пшеницата и ечемика.  Този процес прекрати наливането на зърното и влоши качеството му, обясни д-р Кръстев.
По думите му, стопанската 2009 - 2010 година се очертавала като много добра  и обещаваща високи добиви година. Основание за тази прогноза  давала добрата влагозапасеност на почвата.
Натрупването на влагата започнало през есента на 2009 година и продължило до края на месец май. Количествата валежи, паднали през този период, са незапомнени за района на Приморска Добруджа, развитието на есенните култури е обещаващо, отличен е и стартът на пролетниците.
И ако през месец май се надявахме на висок среден добив от порядъка на 500 - 550 килограма от декар, а за отделни полета и за рекордните 700 - 900 килограма, картината вече не е такава, казва Михаил Кръстев. Сега той прогнозира средният добив в района при пшеницата и ечемика да е  450 - 460 килограма от декар.
В Добруджа прибирането на ечемика винаги предшества със седмица жътвата на пшеницата, припомня управителят на "Агроспектър". Според него през тази година жътвата на ечемика в Каварненско ще започне по-рано от обичайното с 5-6 дни. Това от
 своя страна подсказва, че заложеният добив при ечемика от 600 - 700 килограма няма да се получи. Потвърждавали го  резултати на земеделците от съседната община Генерал Тошево.  Средният добив при тях се движел от 400 до 450 килограма, същото количество получавали вече и производителите от Шабленско.
Рекорди през това лято ще има, но при рапицата, посочи д-р Кръстев. Тази  нова, но особено перспективна за района на Приморска Добруджа техническа култура, използва най-добре зимната влага и най-малко се влияе от засушаването. Пролетниците
 - слънчоглед и царевица, сега са в много добро състояние, но ще навлязат в критична фаза в началото на месец юли, ако не завали. При липса на влага, когато се налива кочанът на царевицата, при очакваните горещини реколтата също ще е слаба, прогнозира агроспециалистът.
Д-р Кръстев, смятан от колегите си за доайен в земеделския бранш, коментира и особеностите на търговията със зърно в навечерието на жътвата.
Засега сме в началото на изкупната кампания и както при всяко начало прекупвачите дават ниски цени, обясни управителят на "Агроспектър". Търговците спекулирали с финансовата криза и предлагали цени, които са под себестойността на продукцията - и
на ечемика, и на пшеницата. Те обявявали 170 лева стартова цена на ечемика. При положение, че разходите за 1 декар ечемик са 80 лева на декар, а очакваният среден добив е 450 килограма, себестойността на декар ечемик е 177 лева, изчислява д-р
Кръстев. Сметките му показвали, че прекупвачите тръгват от цена, която е под себестойността и на пшеницата. При доказана себестойност 225 лева за тон пшеница при среден добив 400 кг/дка, прекупвачите обявявали цена 190 лева за тон зърно,
транспортирано до пристанището.
Елементарният анализ сочи, че  ако земеделците тръгнат да продават на тези цени, ще приключат стопанската година със загуба. Затова съветвам да не се бърза, особено при реализацията на ечемика, отбелязва д-р Кръстев.
По-добри според него са прогнозните цени за продажбата на зелено на техническата култура рапица, която се използва за приготвянето на биогориво. За нея търговците предлагали от 520 до 530 лева на тон. При среден добив 290 килограма и 95 лева
разход на декар, себестойността на тази култура излизала 327 лева и тази цена гарантирала даването на сериозна рента за собствениците на земи, коментира Михаил Кръстев. 
Очевидно е, че рапицата има сериозно бъдеще, смята експертът.
 В момента културата не изпитва нужда от влага,  процесът на зреенето протича по-бавно и не е толкова зависим от горещините. Колкото и да е доходоносна, тя обаче не може да замести пшеницата. По две причини: на първо място, отглеждането на
рапица, както и на слънчоглед, изисква определен сеитбооборот и неспазването му е в състояние да провали цялата реколта. Това означава, че трябва да изминат няколко години, за да се засее отново рапица на една и съща площ. На второ място, колкото и да
е доходна, тя не може да измести пшеницата, поне в Добруджа.