Земеделците предпочитат българската селекция

Българските земеделци се завръщат към българската селекция - особено животновъдите от интензивен тип на животновъдство. Това заяви пред БТА доц.д-р Наталия Петровска - директор на Института по царевицата в Кнежа.
Стопаните споделят с нас, че животните предпочитат българска царевица, заради вкусовите й качества, посочи тя. "Имаме заявки за следващата година за търсени хибриди царевица - заложили сме ги за производство. Дано да има реколта от тях, защото годината е много сушава. Засушаването започна от есента", подчерта доц. Петровска, По думите й очакваната реколта ще бъде редуцирана - при нормални добиви от 800-900 килограма от декар, очакванията са да се получат към 500 килограма от декар. Като качество обаче нямаме място за съмнение, изтъкна тя. "Нашата селекция е създала хибриди за условията на нашата страна, т.е. за типичните засушавания, за типичните климатични промени. Нашите хибриди са конкурентни на западните, особено като цена, която е една трета от тази на западните хибриди. Като добиви не остсъпват при интензивен тип на отглеждане - те вървят с пакета от растително-защитни мерки", отбеляза директорката на научното звено, което е част от Селскостопанската академия - София. Според нея Институтът има много важно значение за зърнопроизводството и животновъдството като единствен в България, който е специализиран за селекция на царевица. От няколко години забелязваме повишаване на пазарния дял, но трябва време да се наложат българските хибриди като се нуждаем и от подкрепа от МЗХГ, допълни доц. Петровска. Тя уточни, че имат идеи как българската селекция да получи държавна подкрепа. "Рекламата на нашите хибриди не е достатъчна, нямаме тези средства, които влагат другите. Ние разчитаме на качеството на нашите хибриди и това че са създадени за конкретните условия на страната. Сега имаме 14 хибрида, които можем да предложим в най-търсените групи царевични хибриди. С подкрепата на държавата и на Селскостопанска академия, Институтът по царевицата в Кнежа има бъдеще", е категорична директорката.
"Работим по международни проекти със съдействието на Академията, извършихме структурни промени. Проблем е, че младите научни работници са малко. Тази година младите учени бяха подкрепени - държавата трябва да ги подкрепя в бъдеще", е убедена доц.д-р Наталия Петровска.