Земеделците се молят за студена зима

След рекордно високите температури през ноември и декември земеделските производители се молят най-после да дойде лошото време.
С нетърпение чакаме лютата зима, казва председателят на земеделската кооперация в добричкото село Малка Смолница Валентин Вълчев. Добричкият регион е най-големият производител на хлебно зърно в страната. Шефът на кооперативното стопанство, което е приключило сеитбата в срок, признава, че по това време силното слънце само умножава болестите и неприятелите в масивите с пшеница.
Нека да завали сняг, за житото вече "няма нищо по-хубаво от лошото време", с надежда следят метеорологичната прогноза зърнопроизводителите.
Дългата есен предизвика и дълга сеитба. Има благоприятен ефект от необичайно високите температури, които позволиха на земеделските производители да продължат сеитбата на есенниците след оптималния агрометеорологичен срок, посочва доцент д-р Костадин Костов, завеждащ секция "Селекция на зърнено-житните култури" в Добруджанския земеделски институт.
Заради сухото време в началото на есента, а след това поради падналите дъждове бе затруднена не толкова самата сеитба, колкото предсеитбената подготовка на почвата. Капризите на природата забавиха и прибирането на царевицата и слънчогледа. До края на октомври, когато се смята, че условията са най-добри семената да бъдат хвърлени в браздите, в цялата страна бяха засети едва 4 500 000 - 5 000 000 декара с пшеница. След този оптимален срок са засети близо 55 на сто от обичайните масиви със зърнената култура. Топлото време и натрупаната влага позволиха и по-късните посеви да поникнат, коментира селекционерът.
По думите му площите с пшеница в страната вече достигат около 9 900 000 декара при обичайните 10 000 000 - 10 700 000 декара, които осигуряват зърнения баланс на страната. При производство от 3 000 000 - 3 500 000 тона зърно, каквото обикновено се постига, се гарантират и количества за износ. В Добричкия регион нивите с пшеница засега надхвърлят 1 103 000 декара, но земеделските производители използват последните слънчеви дни, за да закръглят "сметката". През миналата есен стопаните в областта засяха 1 138 000 декара, сочи сравнението.
В надпревара с календара някои зърнопроизводители в Добричко прибягнаха до т.нар. въздушна сеитба, разкрива научният работник от Добруджанския земеделски институт. При необичайния метод най-често вместо сеялка се използва тороразпръсквачка, която хвърля семената, както преди десетилетия се е сеело на ръка. Така сеитбата върви по-бързо, но семената не попадат на еднаква дълбочина и посевите не поникват равномерно.
Нараства и посевната норма - ако при класическата технология отиват по 22-25 килограма семена на декар, при "въздушната" се харчат с 5-6 килограма в повече. Костов подчертава, че делът на полетата, засети по този начин, е пренебрежимо малък и към "рационализацията" са прибегнали стопани в крайна безизходица при гонитба на сроковете.Циганското лято през ноември се оказа златно време и за полските мишки. Полевка има навсякъде в страната и тази година е пикова не само поради естественото биологично развитие на вредителя, но и заради грешки в агротехниката, коментира Костадин Костов. Според селекционера зърнопроизводители нарушават сеитбооборота и, вместо да изорат дълбоко,"драскат" чернозема с дискове.
Заради закъснялата дълбока оран мишките бързо мигрираха от пшеничените стърнища в масивите с млади посеви, смята и ентомологът професор д-р Христо Контев. Плитката обработка на почвата особено след прибирането на рапицата и слънчогледа, които са основни предшественици за пшеницата, е главна причина за увеличаването на полските мишки, посочва ентомологът. Той разказва сюжет, който почти се вписва във веселия фолклор на земеделците. Стопани алармирали, че тази есен в нивите бродят не полски мишки, а цели плъхове. Полевката пасе листата на младите пшеничени посеви, които съдържат вещество - своеобразен стимулатор за вредителя. Това вещество съкращава с една седмица
срока на бременност на полевката и увеличава плодовитостта й двойно. Затова наедрелите мишки - бъдещи майки, изглеждат като плъхове, пояснява ентомологът. Той предупреждава, че икономическият праг на вредност на полските мишки е една колония на декар, а в началото на октомври в някои райони на Добруджа са достигнали до три-четири колонии.
Ако мишите колонии нараснат до 18-20 на декар, със сигурност половината житни посеви ще бъдат унищожени, а добивът от зърно ще намалее със 150-200 килограма, посочва ученият.
Според него стопаните в Североизтока вече са предприели ефективни мерки за борба с вредителя.
По думите на ентомолога няма големи щети и от нападението на черната житна муха при най-ранните посеви, засети през септември. Ларвата на насекомото "свива гнездо" в листата, смуче сок и растението загива. Падналите дъждове са прогонили мухата. Има ли опасност при рязко застудяване, каквото се очаква, пшеничените посеви да измръзнат?
Българските сортове пшеница, които масово се отглеждат в страната, са студоустойчиви, казва завеждащият секция "Селекция на зърнено-житните култури" в Добруджанския земеделски институт доцент д-р Костадин Костов. Селекционерът пояснява, че, когато термометърът показва 4.5 градуса, за пшеничените посеви това е биологичната нула и те спират вегетативното си развитие. Ако падне сняг, посевите ще са на топло и постепенно ще се закалят. Под снежна покривка пшеницата може да издържи дори до 25-28 градуса под нулата. При подобни стойности на термометъра обаче през зимата на 2003 година, когато полето остава голо, много посеви измръзнаха, показва земеделският опит.
Лоша изненада ще бъде и ако завали дъжд и температура под нулата "вледени" растенията, което също се е случвало.Засега масивите с пшеница са в добро състояние, но има много време, докато комбайните приберат зърното, затова всяка прогноза за реколтата е прибързана. Нека първо да се сбъдне прогнозата на метеоролозите и най-късно до Коледа да завали сняг, поръчват зърнопроизводителите.