Земята трудно ще изхрани населението

Способността на Земята да изхранва нарастващото си население е застрашена и без по-широка социално-икономическа и екологична промяна ще бъде невъзможно да се постигнат устойчиви хранително-вкусови системи, според нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО).

Докладът "Бъдещето на храните и селското стопанство – Двигатели и стимули за трансформация" анализира настоящите и нововъзникващите двигатели на хранително-вкусовите системи и техните възможни бъдещи тенденции. Докладът идентифицира заложените проблеми и заплахите и проблемите, които оказват влияние върху бъдещото потребление на храни и производството на селскостопански храни.

Докладът призовава вземащите решения да мислят отвъд краткосрочните нужди, като предупреждава, че липсата на визия, частичните подходи и "бързите решения" ще имат висока цена за всички.

Спешно е необходим нов начин на мислене, който дава приоритет на дългосрочните цели и устойчивостта, се казва още в него.

Докладът продължава да идентифицира ключовите "тригери" за трансформация на агрохранителни системи, които могат да помогнат за постигане на продоволствена сигурност, хранене, опазване на природните ресурси, възстановяване на екосистемите и смекчаване на изменението на климата. 

Тенденции като нарастващо население и урбанизация, макроикономическа нестабилност, бедност и неравенства, геополитически напрежения и конфликти, по-ожесточена конкуренция за природните ресурси и изменението на климата жънат хаос в социално-икономическите системи и увреждат екологичните системи, пише в доклада.

"Много от целите за устойчиво развитие не са на път и ще бъдат постигнати само ако хранително-вкусовите системи се трансформират правилно, за да издържат на продължаващите глобални трудности, които подкопават продоволствената сигурност и изхранването поради нарастващите структурни неравенства, а също и регионалните неравенства", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю на събитието за пускане на доклада.

Двигатели на производителността на системите за хранително-вкусовата промишленост

Докладът идентифицира 18 взаимосвързани социално-икономически и екологични сили, наречени движещи сили, и анализира как те си взаимодействат и оформят различните дейности, протичащи в хранително-вкусовите системи, включително земеделие, обработка и консумация на храни.

Бедността и неравенствата, геополитическата нестабилност, недостигът и влошаването на ресурсите и изменението на климата са някои от ключовите двигатели и начинът, по който те се управляват, ще определи как ще изглежда бъдещето на храните.

Ако хранително-вкусовата промишленост остане в сегашния си път, доказателствата сочат към бъдеще, характеризиращо се с постоянна продоволствена несигурност, деградиращи ресурси и неустойчив икономически растеж, предупреждава докладът.

Четири бъдещи сценария

Докладът илюстрира четири бъдещи сценария за хранително-вкусови системи, които водят до различни резултати по отношение на продоволствената сигурност, храненето и цялостната устойчивост: "Още от същото", което предвижда продължаване на объркване чрез реагиране на събития и кризи; "Коригирано бъдеще", където някои движения към устойчиви системи за хранително-вкусовата промишленост се извършват с бавни, несигурни темпове; "Състезание до дъното", който описва свят в безпорядък в най-лошата му версия; и "Размяна за устойчивост", където краткосрочният растеж на брутния вътрешен продукт се разменя за приобщаване и устойчивост на селскостопанските, социално-икономическите и екологичните системи.

"Стратегическото предвиждане ни помага на всички нас и в частност на правителствата, като анализира краткосрочните и дългосрочните тенденции и вижда възможни алтернативни бъдещи сценарии. Като разглеждаме най-лошите сценарии, можем да предвидим възможни негативни пътища и да предприемем мерки, за да ги избегнем", обясни Ку.

Тригери за трансформация

За да се увеличат шансовете за създаване на по-устойчиво бъдеще за хранително-вкусовите системи, докладът подчертава спешната необходимост от промяна на курса. За да се постигне това, той предлага четири ключови "тригера за трансформация" – подобрено управление, критични и информирани потребители, по-добро разпределение на доходите и богатството и иновативни технологии и подходи. 

"Много малко страни с ниски и средни доходи, може би нито една, няма да имат възможността да постигнат хегемонна власт и статут на империи, които много страни с високи доходи използваха, за да облагодетелстват своето благоденствие. Бъдещите модели на глобално развитие зависят от разрешаването на ключови въпроси: институции, предоставящи решения за споделяне на "глобалните блага"; разпределението на политическа власт и богатство; и разрешаването на обширните неравенства, присъстващи в днешните икономики", се твърди в доклада.

Докладът предлага, че в сценарий, при който светът избира по-устойчиво бъдеще, глобалните предизвикателства ще бъдат преодолявани чрез "по-ефективно участие и ново, многостепенно управление", където правителствата, потребителите, бизнеса и академичните среди си взаимодействат с различни функции, но като цяло сближаващи се цели.

"За да осигурим достъп до достатъчно и питателна храна, достойни работни места, възможности за доходи и екологични услуги, наред с други, се изисква от нас да бъдем по-умни при идентифицирането на стимулите, необходими за ускоряване на процесите на трансформация", коментира Ку. 

Ролята на потребителите и на инвестициите 

Потребителите ще трябва да бъдат по-отговорни участници, тъй като те "държат силата да задействат трансформиращи процеси, като насочват търсенето към по-екологични и социално отговорни и питателни продукти".

За по-добро разпределение на доходите и богатството докладът призовава за по-големи инвестиции в социални резултати и увеличаване на социалния капитал, за да се измъкнат хората от бедността, а не само от глада. Той също така препоръчва по-богатите страни да са готови да поемат повече от разходите за тази трансформация.

Трансформацията ще бъде подпомогната и от по-нататъшното развитие на иновативни технологии и подходи, за които авторите на доклада предлагат да се даде приоритет на научните изследвания и разработки и че тези постижения трябва да бъдат достъпни за най-уязвимите групи.

Предстои нелек път

Този вид всеобхватна трансформация обаче ще има своята цена и ще има компромиси, които правителствата, политиците и потребителите ще трябва да разгледат и балансират, като същевременно се справят със съпротивата срещу промяната на парадигмата.

Държавите и социалните групи, които могат да поемат разходите, свързани с необходимите трансформации, трябва да осигурят облекчение на онези, които вече са засегнати от отрицателните ефекти на неустойчивото развитие.

"Ще трябва да се направят избори за компромис с противопоставящи се цели, като увеличаване на непосредственото потребление и благосъстояние срещу инвестиране, за да се осигури по-добро бъдеще за настоящите и следващите поколения, или решаване как да се начислят разходите за неустойчиво развитие на по-богатите общества към предимство на по-бедните", каза генералният директор на ФАО в предговора на доклада. 

Все още не е късно, но са необходими спешни действия

До 2050 г. в света ще има 10 милиарда души, които трябва да се изхранват и това ще бъде безпрецедентно предизвикателство, ако не бъдат направени значителни опити за обръщане на настоящите тенденции. Докладът изтъква, че светът е "изключително много извън пътя" за постигане на целите за устойчиво развитие, включително целите за хранително-вкусовата промишленост. Но въпреки че има причини да бъдем песимисти, докладът е предпазливо оптимистичен, че ако правителствата, потребителите, бизнеса, академичните среди и международната общност действат сега, все още е възможно да се постигне дългосрочна устойчива промяна.