Златните концесии = жълти стотинки за бюджета

Кармелита Денева, екип EconomyNews.bg

Преди няколко дни Народното събрание отхвърли решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали. Предложението беше на "Атака", според която вече 16 години златото, медта и среброто, плюс още над осем елемента, се добиват в Челопеч от чуждестранна фирма без никакъв контрол от страна на българската държава.

 Кога може да се измени или прекрати концесионен договор?

Народното събрание така или иначе вече взе решение, че прекратяване на концесията няма да се случи. Трябва да е ясно обаче, че при евентуално предсрочно прекратяване на консеционен договор се предвижда изплащане на обезщетение. Съгласно закона за Закона за концесиите, когато прекратяването е по вина на държавата, концесионерът има право на обезщетение в размер на:
1. сумата на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията - когато обектът е собственост на държавата, общината или публичноправната организация;
2. сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, намалена със стойността на възстановените разходи за инвестиции в обекта на концесията - когато обектът е собственост на концесионера.
В случай, че прекратяването на концесията е по вина на концесионера, той отново има право на обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията и т.н.

Не се дължи обезщетение, единствено ако обектът на концесията, е собственост на концесионера.

С една дума, не е особено изгодно държавата да предизвика прекратяване на концесията. Тя обаче може да изиска промяна в условията за самата концесия. Съгласно закона, концесионен договор може да се измени при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред.
Концесионният договор може да се изменя и/или допълва с допълнително споразумение. Ако страните не постигнат съгласие, страната, поискала изменението, може да предяви иск за изменение или прекратяване на договора.

Справка

В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на 8 вида енергийни суровини, 10 вида руди, 79 вида индустриални минерали и 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. Това е записано в одобрен от Министерски съвет Национален баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България към 01.01.2015 г. Според документа обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

Концесиите-приходи

Към 31 декември 2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства, според съобщение на пресслужбата на кабинета.
Постъпилите приходи от концесионна дейност за 2012 г. са в размер на 185 926 171 лв. Концесионните плащания са 75 765 737 лв., което е с над 13 млн. лв. повече в сравнение с 2011 г. (21,3 на сто увеличение). По бюджетите на общините, на чиито територии са разположени находищата, са преведени 34 557 781 лв., което спрямо 2011 г. представлява увеличение с 10 650 403 лв. или 44,55 на сто.

Аргументите на Атака за мината в Челопеч

- От 1999 г. до 2014 г. не е правен одит на фирмата концесионер в Челопеч от Сметната палата.
- На концесия мината в Челопеч е дадена без търг - държавната фирма "Челопеч майнинг" се изкупува от чуждестранна фирма, след което същата фирма получава автоматично правото на концесия. Сделката е за $5 млн.
- За 15 години държавата е получила 69,8 млн. лева от концесионни такси.
- За 15 г. печалбата на фирмата концесионер е 7 млрд. лева.
- Концесионната такса е под 1% (дори в Судан, където управлява военна ислямистка хунта, концесионната такса е 5%)

 Факти

Мината край Челопеч е едно от най-големите златни находища в Европа и най-голяма действаща златна мина на Балканите. През 2000 г. правителството на Иван Костов сключва договор с канадската компания Dundee Precious Metals. Данъкът върху печалбата в България е тогава е бил 30%, докато днес е 10%. В договора е била заложена и възможност за предоговаряне на концесионното възнаграждение, ако цената на златото се повиши, но тази клауза отпада по време на управлението на НДСВ, а концесионното възнаграждение от 1,5% пада на 0,75%.

Dundee Precious Metals е минна компания, със седалище в Канада, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработка и експлоатация на находища на благородни метали. Основните й активи включват:
- добивно-преработвателното предприятие в Челопеч (100% собственост), където се произвежда концентрат със съдържание на мед, злато и сребро;
- металургичния комбинат в Цумеб, Намибия (100% собственост),
- "Ватрин Инвестмънт" Лтд, частно дружество, което притежава 100% дял от добивно-преработвателното предприятие в Капан, Армения, където се произвеждат концентрати със съдържание на злато, мед, цинк, сребро, разположено на около 320 км югоизточно от столицата Ереван.
- концесионни права за разработването на находището "Хан Крум", край гр. Крумовград,
- дялове от геологопроучвателни обекти в Сърбия.
 

Въпреки че през годините компанията финансира различни социални проекти в общините, където са базирани нейни мощности, тя има перманентни конфликти с политици, еколози и граждани.  Най-общо проблемът се свежда до сериозните приходи, които тя реализира в България, както и влиянието на нейните производства върху околната среда. Впрочем последните публикувани финансови отчети са от третото тримесечие на 2013 година, от които трудно се разбира каква печалба е реализирана у нас. EconomyNews.bg изпрати въпроси към компанията относно нейната печалба и инвестиции тук, като тя отговори, че в рамките на дни ще изпрати отговорите си.

Особено шумни бяха публичните критики към канадската компания преди десетина години - около 2006-2008. Тогава се твърдеше, че фирмата е изнудвана от ДПС с цел подкуп. В този период в България пристигна и президентът на компанията канадският милиардер от еврейски произход Нейтън Гудман, който се опита да даде разяснения за инвестициите и опазването на околната среда у нас. Основният аргумент на природозащитниците тогава бе, че компанията използува цианид при добива на злато и мед.

Българското злато & ценни метали и експлоатацията им  е благодатна тема за популизъм, към който посягат партии и политици, както това направи преди дни Волен Сидеров и "Атака". Ако съзнателно се отстрани елемента на популизъм, остава големият и основателен въпрос  - кой притежава концесиите за златни и други находища, каква е ползата за държавата, защо администрацията не осъвременява приходите от концесии. По-горе се вижда как е намялал данък печалба от 30 на 10%, като ощетяването на бюджета е видимо. Намалява и концесионната такса. Канадската фирма е известно име в този сектор на международно ниво, което не прави нейните инвестиции безкористни. От фактите по-долу в проучването става ясно, че концесии за златни находища получават и фирми без сериозна експертиза, а някой се оказват толкова случайни, че дори българският съд им отнема концесията.

 Златните находища на България

Родопите
До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури заетост за 250 души при местна безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат.

"ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди.

Западна България
През 2011г. в находището „Милин камък” край град Брезник са установени 463 217 унции или 14,4 тона злато и 2 100 112 унции, или 65 тона сребро. Пазарната стойност на богатството е 1-1,5 млрд. лв. Инвестицията на „Трейс рисорсис” в размер на 120 млн. лв. е втория голям инвестиционен проект в района. Според оценките, строителството на мината ще осигури 540 работни места, а нейното функциониране – 400 работни места със заплата над 1000 лв. Проектът срещна одобрение в лицето на безработните граждани от Брезник – около 450 души, според данните от Бюрото по труда. Общината ще получава ежегодна концесионна такса в размер на 1,5 млн. лв., която ще окаже изключителен ефект върху инфраструктурата и съживяването на града. Злато оттам засега обаче не се извлича.
„Трейс Рисорсиз“ е 100% собственост на предприятието за открит добив и обогатяване на медни руди - „Асарел-Медет” - Панагюрище.

Концесия за добив на злато и сребро край Перник бе отменена окончателно от Върховния административен съд. Петчленен състав потвърди, че решението на Министерския съвет (МС) от 2011 г. да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. Концесията е за находище "Диканите", участък "Вакарелец" и е предоставена на компанията "Голдън бийч прима БГ" за 35-годишен срок. Според решението на правителството запасите в мината край Диканите са общо 771 кг злато и 4521 кг сребро. "Голдън бийч прима БГ" планираше годишен добив от 35 000 т златно-сребърна руда годишно. Очакваните приходи бяха 50 – 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. "Голдън бийч прима" е малка българска геологопроучвателна компания. До пролетта на 2011 г. фирмата е собственост на инж. Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Предполагаемият размер на сделката е около 980 хил. евро.

 Очаквайте цялостно разследване на EconomyNews.bg по темата.

В текста са използвани данни от български икономическия издания, както и официални съобщения и статистика на изпълнителната власт.