Златното гето на парижките милиардери

Стефано Монтефиори, в. Кориере дела сера
Спирката на автобус номер 52 е на няколко метра от оградата и от надписите, забраняващи влизането. На две крачки е и метростанцията. Кварталът в този парижки район живее на малко по-забавени обороти от посещаваните от туристи квартали на Париж или от многоетническите райони като Барбес. Тук обаче има  същите магазинчета за вестници и цигари и същите супермаркети.
Този квартал се казва Вила Монморанси - една от най-затворени общности в Европа, извоювала си статута на недостижима зона в пределите на 16-и парижки район. Неслучайно парижаните, които са склонни към социална завист, са нарекли Вила Монморанси "квартала на богатите".
По принцип в 16-и парижки район има посолствата, консулски служби, централи на представителства на големи компании (European Aeronautic Defence and Space Company N.V. - EADS), жилищни кооперации за много заможни семейства. В 16-и район социалните различия са рядкост, а нощният живот е на практика нулев. Или казано образно хората тук сякаш са се погребали от околния свят.
В центъра на този изолиран от трепетите на света район е кварталът на богатите, който е още по-затворен и защитен и е под наблюдение 24 часа в денонощието. На входа двама охранители се редуват на три смени през деня. През нощта бродят частни охранители. Навсякъде има охранителни камери, автоматични врати и дори тук-там бодлива тел. "Вила Монморанси не е достъпна зона за широката публика", гласи една от табелите на входа, въпреки че шестте авенюта, които влизат в пределите му, са обозначени на картите на Париж и би трябвало да са подвластни на разпоредбите на парижката община.
Франция винаги е гледала на богатството с подозрение. Тя разпъна на кръст Доминик Строс-Кан много преди аферата с нюйоркския Софител, още когато той започна да шофира Порше Панамера. Франция все още не може да прости на Никола Саркози ваканцията на яхтата на бизнесмена Венсан Болоре през 2007 година. Колкото и парадоксално обаче да звучи същата тази Франция допуска да има "забранен град" в сърцето на столицата. Един квартал, който на практика е недостижим за обикновените граждани и дори поведе битка срещу плановете на парижкия кмет Бертран Деланое да се построят точно от другата страна на булеварда блокове с жилища по джоба на най-малко 200 души. Жителите на Вила Монморанси, които обикновено не са склонни да излизат под светлините на прожекторите, този път го направиха.
Те основаха асоциация, за да попречат с петиции и протести на изграждането на замислените от Деланое жилища, които ще нарушат изключителния статут на квартала. Вила Монморанси е далеч от политическия и икономическия климат на съвремието, далеч от предложенията за покачване на ДДС и на въвеждането на данъка Тобин (данъка върху финансовите трансакции). В квартала не духа вятърът на икономиите, който бушува из цяла Европа. В квартала има само изобилие от табели, на които пише "Влизането забранено" и "Частна собственост", обикновено пораждащи асоциации с богатството. Улиците на квартала на теория са обществено достъпни, но на практика двамата пазачи на входа не помръдват и не пускат никого да влезе вътре без покана.
А вътре е може би най-голямото гъмжило от милиардери във Франция. Най-богатият от тях е Венсан Болоре, десетият по заможност в страната със състояние от 3,8 милиарда евро. Той е купил в квартала още две къщи за двете си деца. Негов съсед е продуцентът Тарак Бен Амар. В бастиона на милиардерите живеят и Арно Лагардер, президент на административния съвет на EADS, Антоан Арно, син на шефа на Louis Vuitton Бернар Арно, и самият той шеф на отдела за връзки с медиите на модния гигант, основателят на френския интернет доставчик Free и съсобственик на френския в. "Монд" Ксавие Ниел. Във Вила Монморанси има къща и Доминик Десен, шефът на империята от хотели и казина Barriere и много близък приятел на Никола Саркози, който предпочете да се подслони в дома му в най-тежките мигове след раздялата си със Сесилия Саркози. Тук в частната уличка "Пиер Герен" се намира и къщата на новата първа дама Карла Бруни-Саркози, която често изоставя Елисейския дворец, за да прекара в нея по-интимни вечери в компанията на съпруга си. Тук живеят и личности от шоубизнеса, като Силви Вартан, Милен Фармер и Селин Дион, която притежава в квартала къща за 47 милиона долара. Техен съкварталец е и президентът на Кинофестивала в Кан Жил Жакоб. До неотдавна тук живееха Жерар Депардийо и Карол Буке.
Според правилника на елитната жилищна зона, ако едно дърво изсъхне или е отрязано, то трябва веднага да бъде заменено с друго. Барбекютата са забранени. Косачките, които вдигат прекалено много шум също. Жителите на квартала имат право само на два автомобила на семейство. Малки електромобили превозват боклука чак до входа на зоната, за да не бъдат смущавани обитателите от бученето на боклукчийските камиони. Затворените общности са се зародили в Латинска Америка, където средната класа искала да се предпази от насилието на фавелите. После това явление обхваща САЩ и останалата част на света. В Париж обаче то намира най-противоречивото си приложение и изражение. Любопитното е, че "забраненият" парижки град се е зародил именно благодарение на Френската буржоазна революция. През 1789 г. революцията станала причина за разоряването на семейството на маркиза Мари Шарлот дьо Буфле. През 1822 г. дъщерята на маркизата продала своя огромен парк на
семейство Монморанси. Тридесет години по-късно то го препродало на свой ред на железопътната компания Paris-Saint Germain. Тя започнала да се използва част от терена за изграждането на железопътни линии и се договорила с държавата за строителството на вили в останалата част на терена. Резултатът от това е днешния квартал Вила Монморанси.
Според историка Клод Кетел Вила Монморанси е един вид конфискация на общественото пространство. Миналата неделя по девет телевизии френският президент Никола Саркози говори за проблема с недостига на жилища и каза, това е една от най-големите трудности, с която се сблъскват французите. Саркози обяви спешни мерки за строителството на достъпни откъм цени жилища - нов приоритет на дясноцентристкото правителство. Но във Вила Монморанси, където най-скромните апартаменти се отдават под наем за 4000 евро на месец, а къщите с градина се продават за на-малко 15 милиона евро, никой, както изглежда, не се кани да обърне внимание на новия правителствен приоритет. Превод БТА