Зърнопроизводители очакват добра реколта

Топящият се сняг, паднал необичайно щедро тази зима, не плаши зърнопроизводителите, а по-скоро им дава надежда за добра реколта.  
В много райони на Северна България запасите от влага, натрупани през есенно-зимния сезон,  вече достигат над 300 литра на квадратен  метър, а в  южна част на страната валежите са между 250-300 литра на квадратен метър, съобщи за БТА заместник-директорът на Добруджанския земеделски  институт  ст. н. с. д-р Николай Ценов.
По думите на експерта водните запаси превишават с около 30-50  литра на квадратен  метър средностатистически данни и засега има предпоставки за добра реколта. Земята все още поема това, което природата дава, обобщава Ценов. 
В Добричкия регион  влагата  вече е на два метра дълбочина  в почвата, така  че, ако настъпи засушаване през лятото, слънчогледът  и царевицата няма да страдат през вегетационния  период.
Топящият се сняг създава проблеми  в земеделски масиви, разположени  в ниски, водосборни места. Ако  в такива райони  водата се задържи  повече от две седмици, посевите ще се удавят, коментира селекционерът. Местността  "Чаира" между селата 
Генерал Колево и Пленемир, близо до научния институт, е  пълна с вода.  Под вода са и 500 декара с посеви  в  полетата на научния институт, каза Ценов. Той предупреждава, че наводнени земеделски земи, на които е предвидено да се засеят  пролетни
култури, могат да останат неизползваеми  до май-юни, а във водосборните места нищо чудно водата да се дръпне чак през лятото.
Още повече че прогнозата за април  е да бъде по-влажен от обичайното. Времето трябва трайно да се затопли, влагата да се изпари, за да може  техниката да навлезе  в масивите, поясни научният работник. Според него  обаче  наводнените земеделски
земи в страната едва ли надвишават едно на сто от всички обработваеми площи. 
Няма постъпили сигнали  от земеделски производители в Добричко за пропаднали масиви с пшеница, ечемик, рапица заради измръзване  или наводнения, съобщи експертът  от областната земеделска служба  Ася Димитрова. Областната  експертна комисия по зърнопроизводство от 22 март  започва обследване на площите  в целия регион. И според  председателя на  Добруджанския  съюз на зърнопроизводителите  Кирил Жендов  няма полета с удавени  посеви, а натрупаната влага само дава надежда за добра реколта.
Тази стопанска година носи много изненади  и многото влага създава потенциална опасност от зарази  по пшеницата, смята ентомологът Христо Контев. Стопаните  трябва да бъдат особено бдителни как се развиват  полетата със засетите още през септември  пшеници. Ако посевите са гъсти, дълго време са били под снежна покривка и не могат да се проветряват, има риск  да "пипнат" снежна плесен. Налепът разрушава листната маса и заразата може да плъзне в почвата. В наводнени масиви има опасност и от гъбни болести, които разрушават кореновата система на растението. 
В някои полета може да се наблюдава и т. нар. изтегляне на пшеничените посеви заради резките температурни разлики през зимата.  При внезапното  замръзване и  затопляне на почвата  растението може да "потегли"  нагоре, като дори корените му  излизат на повърхността на почвата и то не може да  се изхрани, обръща внимание ентомологът. Сортовете пшеница  на Добруджанския земеделски  институт са устойчиви на мана, фузариум, различни видове ръжди и, ако се следи за състоянието на посевите  и се вземат адекватни мерки, опасностите могат да се избегнат, коментира  заместник-директорът на научното звено.
Сеитбата на слънчогледа обичайно започва след 15 април и все още е рано  да се  каже дали  кампанията може да закъснее, смята селекционерът по маслодайната култура Александър Писков от Добруджанския  земеделски институт. Той предупреждава, че, за да не загният семената,  "стартът"  може да бъде даден едва когато в продължение на десетина дни на дълбочина  5-7  сантиметра  в почвата се натрупа сумарно 120 градуса топлина. 
Падналите валежи през зимата са изключително благоприятен фактор за пролетните  култури, категоричен е научният работник.