Зърнопроизводителите с 20 % повече разходи през 2011 г.

Средно с 15-20 % повече ще струват разходите на зърнопроизводителите за отглеждането на един декар пшеница от реколта 2011. Причината са по-високите цени на дизела и на торовете в сравнение с миналата есен. Семената за сеитба остават с непроменени цени. Пред агенция „Фокус” председателят на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), посочи, че средно един декар с пшеница се отглежда за около 85-105 лв. – в зависимост от потенциала на почвата и вида на технологията на производството. Всяко увеличение на цените на дизела и на торовете оскъпява и производството на пшеницата. А тази есен и дизелът, и торовете са по-скъпи от миналата година –средно с 20 %, което ще оскъпи и отглеждането на пшеницата. Производството на торове е пряко зависимо от цената на природния газ, който се повиши от 1 юли с близо 25 %. Един тон от масовите торове варира между 450 до 800 лв. без ДДС, а дизелът на дребно е 2,30 лв. за литър, докато миналата година по това време е струвал 1,80 лв.
Според Стелиян Стоянов, председател на Асоциацията на българските зърнопроизводители, тази есен подготовката на площите за сеитба става доста по-трудно заради падналите поройни валежи това лято и последвалата суша. „Очакваме да паднат валежи със стопанско значение, за да улеснят подготовката за сеитбата на есенниците”, каза той. Сеитбата в Добруджа по стара традиция започва около Кръстовден. Фермерите обикновено сеят от 25 септември до 20 октомври, посочи Стелиян Стоянов.
За новата есенна кампания по засяването на пшеницата Добруджанският земеделски институт е предвидил 2000 тона семена. Цената е 73 ст. за кг, съобщи за „Фокус” ст.н.с. Николай Ценов, зам.-директор на Добруджанския земеделски институт - Генерал Тошево.
В последните две години Програмата за развитие на селските райони се отразява благоприятно за увеличаването на обработваемите площи в страната, смята Ангел Вукодинов. Същото се отнася и за директните европейски субсидии за отглеждане на единица площ. Така необработваемите площи в страната намаляват. От друга страна, обаче конюнктурата през 2008 и 2009 г. е такава, че пазарът на пшеницата все по-неблагоприятен, а енергийните култури като рапица и слънчогледа стават по-атрактивни. Именно затова и площите с рапица и слънчоглед у нас се увеличават за сметка на пшеницата. Преди две години площите с рапицата са били около 900 000 дка, а миналата година се увеличават значително на 1,7 млн. дка. Освен това тази година рапицата се е изкупувала за 550-600 на тон, което гарантира и добър доход на фермерите.
Освен това според Вукодинов увеличението на цените на пшеницата тази година е инцидентно заради забраната за износ на зърно от Русия и Украйна. Това се оказа благоприятно обстоятелство за българските зърнопроизводители, които успяха да продадат значително количество зърно навън на добри цени. „Щастието на едни в света се дължи на нещастието на други”, посочи Вукодинов. Следващата година обаче едва ли в Русия и Украйна ще има лоша реколта и едва ли българските фермери ще успеят да реализират добри печалби.