Зърнопроизводство ни с износ = $970 млн.

Оказва се, че зърнопроизводството е един от най-бързо развиващите се сектори в икономиката. Той е и един от стожерите на българското земеделие. Не рядко производители недоволстват от различни политики. Сега например се обявиха против наредбата за задължително регистриране и отчитане на продажбите на гориво в търговските обекти, чрез поставянето на фискални устройства. Постарахме се да направим справка за отрасъла и обобщихме най-важното през годините.
Три са зърнопроизводителните райони в страната. Най-изявеният е Североизточна България, където се отглежда пшеница, царевица, ечемик, фасул, бакла и нахут. Там са концентрирани над 1/3 от площите със зърнени култури и около 37-38% от добивите им. В района се получават най-високи добиви, в същото време продукцията е с най-ниска себестойност.
В средния и западния дял на Дунавската равнина се намират около 30% от площите със зърнени култури и в него се добиват около 30% от общото им количество. Специализиран е в отглеждането на царевица, ечемик, пшеница и отчасти на соя и ръж.
Югоизточна България е най-малкият зърнопроизводителен район в страната. В него са концентрирани около 14% от площите и се получават почти 15% от добивите на зърнени култури. Районът е специализиран в отглеждането на пшеница, ечемик и царевица. От района се изнася зърно за Родопите и Пловдивско-Пазарджишкото поле.
В края на 80-те години страната ни е отглеждала средно около 10 млн. т. зърно. В началото на 90 – те години производството спада почти 2 пъти поради неблагоприятните природни условия и преструктурирането на селското стопанство.
През 1999 г. са произведени 5 млн.т. Посевните площи със зърнени култури са 42,8% от обработваемите земи и 64,4% от посевните площи в страната. През 2012 г. страната ни се нарежда на 10-о място по производство на зърнени култури в ЕС, като през 2012 г. сме отгледали 6, 99 млн. тона зърно, като в това число влиза и оризът.
За сравнение В EС през 2012 г. са били произведени 285 милиона тона зърнени култури като Франция отглежда ¼ от целия добив, следвана от Германия с 16% и Полша с 10%. За 2015 г. прогнозата на Световния съвет по зърното е България да произведе между 4,5-4,8 млн. тона хлебна пшеница.
Значително е мястото на българското зърнопроизводство в световен мащаб. По отглеждане и производство на пшеница страната ни заема през последните години между 22-о и 24-о място и 12-о място по износ. За последните години българският износ на зърно е достигна 970 млн. щатски долара и положително външно търговско салдо от 883 млн. или 62% от положителното външно търговско салдо на страната.
През последните 5 години изкупната цена на пшеница започва от 230 лв. на тон, а през 2015 г. се движи на нива 310-320 лв. на тон.
Източник:ТВ Европа