И победителят е ...

Демократът Барак Обама надви своя републикански съперник Мит Ромни в битката за президентския пост на САЩ. По този начин той стана едва вторият демократ от края на Втората световна война, който печели втори мандат в Белия дом, съобщи БНТ. Обама спечели в редица ключови щати, включително Айова и родния на съперника му Мит Ромни - Мичиган, и си осигури 303 от необходимите 270 гласа.
Обама очаквано се представи силно в Нова Англия и индустриалния североизток, като спечели симпатиите на гъсто населени райони като Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Уисконсин. Той триумфира още в Ню Хемпшир, Мейн, Масачузетс, Роуд Айлънд, Кънектикът, Делауеър, Мериленд, Вашингтон (Окръг Колумбия), Мичиган, Илинойс, Калифорния, Ню Мексико, Вашингтон и други.
Неговият съперник Ромни господстваше в т. нар. южен "Библейски пояс" и в Средния запад. Той успя да върне на своята партия щата Индиана, който демократите спечелиха през 2008.

Доларът спадна спрямо еврото към обяд местно време в Токио след като стана известно, че Барак Обама печели президентските избори в САЩ, предаде AFP. Към 14 часа местно време курсът евро/долар достигна 1,2863 долара за едно евро, в сравнение с 1,2815 долара за едно евро в началото на деня. Доларът поскъпна леко спрямо японската йена, като към 14 часа местно време в Токио доларът се разменяше за 80,08 йени, в сравнение с 80,33 йени в началото на търговската сесия.
44-ят президент на Съединените щати е роден на 4 август 1961 г. в Хонолулу – столицата на щата Хавай. През 1983 г. завършва Колумбийския университет в Ню Йорк, след което работи като консултант в Бизнес Интернешънъл Корпорейшън. По-късно става част от Ню Йорк Пъблик Интерест Рисърч Груп, където се занимава с екологични въпроси, припомня БГНЕС.
През 1988 е приет в Юридическото училище на Харвардския университет. След края на своето образование се завръща в Чикаго и в продължение на девет години работи в адвокатска кантора, специализираща се в защитата на гражданските свободи. Успоредно с това преподава конституционно право в юридическия факултет на Чикагския университет. През 1992 се жени за Мишел Робинсън, от която има две дъщери - Малия и Саша.
През 1996 г. Обама влиза в сената на щата Илинойс, където в течение на осем години, от 1997 до 2004, представлява Демократическата партия. През 2000 г. амбицираният юрист прави опит да се бори за място в Камарата на представителите, но търпи поражение от действащия афроамериканец конгресмен Боби Ръш.
В щатския Сенат Обама си сътрудничи както с демократите, така и с републиканците – работи по държавните програми за осигуряване на бедните семейства чрез съкращаване на данъците. Проявява се като активен привърженик на развитието на предучилищното образование. Подкрепя мерките, ожесточаващи контрола върху работата на следствените органи.
През 2002 г. демократът осъжда плановете на президентската администрация на Джордж Буш за нахлуване в Ирак. През 2004 Обама издига кандидатурата си за овакантеното място в сената и печели убедително със 70% от вота на избирателите. По този начин той става петият в историята на САЩ афроамериканец сенатор.

На 10 януари 2007 г. Барак Обама обявява официално, че се впуска в борбата за ключовете на Белия дом. Това се случва в столицата на Илинойс – Спрингфийлд. Мястото има символичен характер, тъй като именно там, в законодателния орган на щата, започва кариерата на най-младия в историята американски сенатор – Обама.
На 7 юни 2008 г. юристът остава единственият кандидат-президент на демократите, след като Хилари Клинтън се оттегля официално от надпреварата. На 27 август 2008 конгресът на Демократическата партия в Денвър утвърждава кандидатурата на сенатора от Илинойс. Предизборната му кампания стартира месец по-късно.
По време на своята кампания Обама събира в касата си $639 млн., което е абсолютен рекорд в историята на американските избори. От тях той харчи $573 млн. Демократът получава подкрепата на мнозинството американски вестници. В негова полза се обявяват 241 ежедневника, включително най-влиятелните в страната.
На 4 ноември 2008 г. Барак Обама печели президентските избори в САЩ, като побеждава убедително своя съперник от Аризона Джон Маккейн. Демократът получава подкрепата на 338 от 538 избирателни гласа при необходими 270 гласа.
Обама получи тежко наследство от своя предшественик Джордж Буш-младши. Страната водеше две тежки, непопулярни и скъпоструващи войни в Афганистан и Ирак, чийто край изглеждаше като илюзия. Доверието в Америка по света бе разклатено, а в страната бушуваше най-тежката икономическа криза от времето на Великата депресия (1929-1933), предизвикана от безразсъдното раздаване на ипотечни кредити.
Демократът се зае последователно да решава всички тези задачи. Още в края на първата година от своя мандат стопанинът на Белия дом получи Нобелова награда за мир, която бе не просто признание, но и израз на големите очаквания за промяна, които светът свързваше с неговото име.
Той изтегли американските войски от Ирак, като в момента страната е една от сравнително стабилните в Близкия Изток. Направи сериозен опит да подобри отношенията си с арабските страни, особено след прочутата си реч в Кайро през 2009 г.. Възприе нова стратегия за Афганистан, засили американското военно присъствие там и едновременно с това постави като краен срок за изтегляне – 2014 г. Голяма победа бе и ликвидирането на терорист №1 Осама бин Ладен в Пакистан в началото на май 2011.
В средата на април 2009 г. Обама начерта визия за свят без ядрени оръжия, който би бил далеч по-безопасен от днешния. Стъпка в тази посока бяха преговорите с Москва.
Демократът разведри отношенията с Русия, които бяха достигнали най-ниската си точка при неговия предшественик. През май 2010 в Прага той сключи Договора за стратегическите нападателни оръжия (т.нар. СТАРТ-2/СНВ-2), с което приключи успешно процесът на "презареждане" на руско-американските отношения. "Личната роля на Барак Обама и неговият нестандартен поглед върху международната политика се превърнаха в основен движещ фактор за промяната на отношенията", заяви в интервю за БГНЕС авторитетният руски анализатор Фьодор Лукянов.
Настоящият стопанин има голяма заслуга и за преодоляване на икономическата криза, завещана му от предишната администрация. На първо място беше приет пакет с икономически стимули на стойност $700 млрд. Оказана бе финансова помощ на изпитващите криза автомобилни и банкови гиганти. Всичко това засили ролята на държавата в икономиката, което не се приветства от републиканските опоненти на Обама. Но доказателство за неговия успех са следните факти: икономиката на САЩ излезе от рецесия и вече няколко поредни тримесечия регистрира икономически растеж; големите финансови институции на Уолстрийт, които се възползваха от помощта, вече връщат или са върнали парите, отпуснати им от държавата. Венец на вътрешната и икономическа политика на Обама е приемането на здравната реформа.
Въпреки постигнатите успехи по време на мандата му (2009 до днес), САЩ продължават да страдат от висок бюджетен дефицит, надхвърлящ $1 трлн., и сравнително висока безработица.
Снимка: Le Figaro