И СБЖ срещу цензурата на Пеевски и сие

Състоянието на демокрацията в България буди все по-сериозна тревога. Тази седмица започна с шокиращи ампутации с флекс в културата и историята ни, а завършва с поредно демонстративно орязване във фундамента на демократичното общество – свободата на словото, на достъпа до информация, на изразяването на различни гледни точки, на плуралистичната медийна среда.

Парадоксът е, че на сегашното посегателство срещу тази свобода бе даден старт точно в същия ден – 15 декември, петък, в който Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха консенсус по текста на Европейския акт за свободата на медиите. Той беше приет без предизвикалата много критики предложена поправка, допускаща изключения от гаранциите за независимостта на журналистите при мотив за „защита на националната сигурност”. Това отпадна от окончателно одобрения законодателен акт, призван да брани журналистическите права и свободата на печата.

И пак на 15 декември в България едно предварително анонсирано интервю, отдавна одобрено и залегнало по стандартния ред в програмата на БНР за днешния съботен ден, 16 декември, предизвика остри реакции от чуждестранно посолство и от виден български политик. Те отправиха призиви за сезиране на регулаторни и други компетентни органи, та да бъде спряно излъчването на интервюто. В аргументите на политика бе вмъкната и теза за „националните интереси”.

В ранни зори на 16 декември бе свикано извънредно заседание на Програмния съвет на БНР, който с 16 гласа „за” и двама „въздържали се” (по други информации 15 „за” и един „въздържал се”) гласува да се забрани излъчването на интервюто. Мотив – не отговаряло на изискваните редакционни и етични стандарти. Освен това съветът забранява на автора на интервюто и екипа му да го разгласяват под каквато и да е форма.

Публиката е приканена да повярва, че това е самостоятелно и обективно решение на Програмния съвет на БНР, водено от най-чисти професионални и етични подбуди. Само че вярването е трудно, като се вземат предвид действащите лица, обстоятелствата и хронологията на казуса.

Интервюто е с посланика на Русия Елеонора Митрофанова. Взето е от Петър Волгин, водещ съботното издание на предаването „Политически НЕкорестно” по програма „Хоризонт” на БНР. Интервюто е предложено още по средата на седмицата с информационен повод за демонтажа на паметника на Съветската армия в София. Преминало е през цялата програмна схема в радиото, без да предизвика възражения. Записано е предварително и от петък по обед е достъпно във вътрешната мрежа за желаещите да се запознаят със съдържанието му. Програмният съвет не показва никакво безпокойство по въпроса.

Но през деня на 15 декември са разгласени споменатите остри реакции от чуждо посолство – на Украйна, и от виден политик – на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски. И късно вечерта същия ден – към 22.30 ч., Петър Волгин получава обаждане от колежка. Тя го уведомява, че на следващата сутрин, тоест днес, в 8 часа се свиква извънредно заседание на Програмния съвет, който да гласува дали да не се спре интервюто. За това разказа самият Волгин в ефира на предаването си, вече след като беше обявено решението за забрана на интервюто. Мнението му е, че това решение е пряко повлияно от политика Пеевски. Такова е и впечатлението, оставено в гилдията и в обществото.

Органите на БНР, разбира се, са в  правото си да взимат своите вътрешни решения по собствено усмотрение. Но с оглед силния обществен отзвук на темата и повишената чувствителност към въздействия от страна на политици върху една обществена медия като БНР и върху работата на журналистите в нея, би трябвало да се предостави по-ясна и публична аргументация за забраната на въпросното интервю.

Днес вечерта на сайта на БНР се появи позиция на ръководството на общественото радио, което „смята за недопустими и категорично отхвърля опитите за намеса в редакционната политика на медията”. Посочва се: „Случаят с неизлъченото интервю на извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация Н. Пр. г-жа Елеонора Митрофанова не трябва да бъде използван за политически цели и внушения. Решението програма „Хоризонт” да не излъчи интервюто с г-жа Митрофанова в предаването „Политически НЕкоректно” на 16 декември е взето в съответствие с приетите правила за редакционната дейност в БНР и професионалните стандарти, в съответствие с обществения интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии.”

По-нататък в текста са посочени членове и точки от Етичния кодекс и от редакционните стандарти на БНР, които според Програмния съвет са били нарушени във въпросното интервю, и затова то е било спряно. Не били спазени изискванията „интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника”, нито „принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни”.

Трудно е да се прецени дали е така или не, след като интервюто не е излъчено и не е достъпно за публиката. Но Петър Волгин увери в пряк ефир, че са били спазени всички професионални и етични норми. Бил е гарантиран и плурализмът – в същото издание на предаването е трябвало да прозвучи и интервю с Елена Поптодорова, за да се представи и алтернативна гледна точка. Покана за интервю отдавна е била отправена и към посланика на Украйна Олеся Илашчук, като тя е трябвало да определи удобна за нея дата – нещо, което така и не е направено, но поканата остава в сила, уверява също така Волгин.

На този фон е наложително да се чуят публично и по-конкретните аргументи на Програмния съвет да гласува забраната си, защото без това, само с посочване на точки и членове, тя трудно може да бъде възприета другояче, освен като цензура. Такова е и определението, което звучи в много от реакциите на ситуацията в журналистическите среди днес, включително и от колеги със съвсем различни възгледи от тези на Петър Волгин.

Думата очевидно дразни ръководството на БНР, още повече, че тя се чу днес и от политици. Цитираното вече становище на ръководството на радиото е доста твърдо в това отношение: „Намираме внушенията за цензура за недопустими и спекулативни. БНР като обществена медия строго се придържа към принципите за свобода на словото, обективност и независимост на медийното съдържание и плурализъм на гледните точки при спазване на най-високите професионални и етични стандарти”.

Факт е, че БНР наистина си извоюва през годините авторитета на може би най-демократичната, плуралистична и свободна медия у нас. Но точно заради това БНР има сега и дълга да изчисти неизбежно създалото се в многозначителната сянка на Делян Пеевски усещане сред обществото и гилдията за осъществен политически натиск.

Да не пропускаме и за пореден път отправения от страна на политик (Пеевски) апел за самосезиране на СЕМ „и другите регулаторни органи”, за да не се допуснела въпросната „провокация в националния ефир”. Председателят на СЕМ Соня Момчилова многократно е призовавала политиците да се запознаят със закона, според който СЕМ няма в правомощията си да спира интервюта или предавания, както и политиците нямат право да дават подобни указания към независимия регулатор. Тоест, когато го правят, нарушават закона.

Днес Момчилова отправи следния призив към политиците: „Да се придържат към цивилизационните и цивилизовани норми на поведение, като гарантират спазването на принципите на плурализъм и равнопоставен достъп до информация на журналистите. Използването на подобен назидателен и необосновано остър тон от политически лица и представители на политически формации, както и желанието им да определят вида на въпросите и темите на журналистите, са печално известни практики от миналото, което за съжаление добре помним. Всеки опит за възпрепятстване на медиите в изпълнение на обществената им мисия е посегателство върху свободата на словото”.

Посочвайки, че за нея не е изненада поведението на Делян Пеевски в случая, Соня Момчилова отбелязва още: „За мен е изненада може би забвението, в което изпадна стилът, по който г-н Пеевски управляваше медийната си група. Това е по-неблагоприятно за медийната среда – това да забравим кой е той”.

Реакцията днес по казуса сред широк кръг журналисти показва, че все пак гилдията не е забравила това. И че чувствителността ѝ към всяка форма на цензура няма как да се потуши от неудоволствието на медии и органи, дали повод за усещане, че я прилагат.

СБЖ изцяло споделя изразеното днес от председателя на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова становище, че „радиото е силно, когато говори, а не когато се самозаглушава”. Няма как да не се съгласим и с коментара на известната журналистка Миролюба Бенатова: „Това е стрелба в крака, както се казва. И се нарича цензура. Независимо дали спряното интервю е на някой, когото харесваме или не.”

Това е и единственото интервю на чужд посланик, което е било забранено някога – този прецедент също не бива да се отминава. България и Русия поддържат официални дипломатически отношения. И докато това е така, руският посланик в София и българският посланик в Москва имат пълното право да изразяват позициите на своите страни публично и пред медиите.

Освен това, независимо от настъпилите изкривявания в медийната среда и видимата за всички ни едностранчивост в контекста на войната в Украйна, разбирането за плурализъм, демократичност и всестранна информираност продължава да е все същото, както винаги – необходимост обществото да бъде запознато с всички позиции, гледни точки и тълкувания, независимо от пристрастията, симпатиите, антипатиите или доминиращите (гео)политически тенденции. Ако това го няма, няма журналистика, няма свобода на информацията и мненията, няма демокрация.

Именно отстъплението от тези принципи е истинският риск за националните интереси (за които се е изказал и Делян Пеевски), а не излъчването на интервю с официално акредитиран у нас чужд посланик, взето от утвърден журналист.

Риск за националните интереси е и разигралото се тази седмица варварство с нарязването на парчета на централните фигури от паметника на Съветската армия в София, което е било и поводът за забраненото интервю. Освен, че тези действия на областната управа са оспорвани по съдебен път и липсва яснота за законовата им обоснованост, те предизвикват и отровна обществена конфронтация, която не може да доведе до нищо добро, а само пропуква тежко националната стабилност.

СБЖ е против тези деструктивни тенденции и държи всички спорни ситуации да се решават чрез диалог, максимално отворени и прозрачни обществени обсъждания и допитвания, законосъобразно, със спазване на демократичните принципи.

Потвърждаваме и нашето последователно отстояване на правата на журналистите и свободата на словото. Многократно през годините сме надигали глас в защита на всеки журналист, станал обект на натиск, ограничение или посегателство, включително и в защита на нееднократно атакувания, заглушавания и уволнявания Петър Волгин. Сега отново потвърждаваме подкрепата си за правото му да изразява свободно своето мнение и да упражнява свободно достойната журналистическа професия. Както ще продължим да правим същото и за всеки друг колега. Нарушението на свободата дори и на един журналист е нарушение на свободата на всички ни. Оставаме верни на завета на платилия с живота си следването на своята журналистическа съвест Йосиф Хербст: „Никому в угода, на никого напук”.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ