Иван Костов: Антикризисният план е рисков

Страхът на кабинета от реформа е много по-голям от страха от кризата, каза по повод плана на правителството за излизане от кризата, Иван Костов. Той допълни още, че само около една трета от антикризисните мерки са добри.
Костов възразява срещу идеята да се преодолее кризата чрез увеличаване на приходите, без да се намаляват разходите.
Бившият премиер изрази съмнение в ефективността на 10% съкращение на администрацията и съответно очакваните 450 млн. лв. от това. На мястото на тези пари трябваше да се разпише отказ от определени разходи, каза той. Костов се усъмни и в ефективността на ускорената продажба на квоти на вредни емисии, от която се очакват 500 млн.лв, като отбеляза, че тя може да заработи едва в рамките на тази и следващата година. Освен това получените средства могат да се използват само за финансиране на дейности, свързани с опазване на околната среда. /Още за емисиите на края на текста/.
Мартин Димитров коментира, че в плана на кабинета е трябвало да има мерки за икономии на разходи чрез реформа. Според него "дупката" в бюджета няма да бъде "закърпена", защото няма истинско орязване на разходите.
Програмата на правителството е с много голям риск, допълни Костов, а Мартин Димитров смята, че нужен по-мащабен антикризисен план.
Според него кабинетът не се подготвя за актуализация на бюджета през юни, без което не може. Разумният вариант, по думите му, е тя отсега да бъде подготвена. Съпредседателят на "Синята коалиция" добави, че е невъзможно сумите по анексите, подписвани от Станишев, да не бъдат издължени. От "Синята коалиция" заявиха, че няма да останат пасивни по отношение на всяка една от тези мерки. Когато те влязат в Народното събрание, ние ще се опитваме да коригираме позициите на правителството и ще бъдем гарант, че то ще се върне към курса на реформата, заяви Иван Костов.
Добрите страни на антикризисните мерки според Мартин Димитров са запазване на 20% ДДС, както и на плоския данък.
Не повече от  400-500 млн. лв. ще влязат в приходната част на бюджета от антикризисните мерки на правителството, коментира и бившият финансов министър и сега депутат от ПГ на КБ Пламен Орешарски. Депутатът каза, че ще направи собствена оценка за фискалното състояние на държавата и ефекта от антикризисните мерки.
Орешарски коментира, че от сега е време да се мисли за третия кръг от антикризисни мерки. „Тези, които сега ни бяха представени, не са достатъчни за да се запълни дефицита, реализиран дори през първите два месеца на годината, който е 1,4 млрд. лв., а тук мерките, които са посочени са няколкостотин милиона. Изключвам финансиращите приходи, които може да са добре за фискалния резерв, но в никакъв случай не решават генералния въпрос за дефицита, който заплашва още в следващите няколко месеца да се разшири значително. Тогава вероятно ще бъдем свидетели на нов кръг разговори във формата от последните две седмици за други антикризисни мерки”.

Въглеродни емисии

Емисиите на газове с парников ефект от водещите държави замърсители в ЕС са намалели с 11,2 процента през 2009 година на фона рецесията, ограничила търсенето на енергия и промишлени стоки. Това сочи публикуван днес доклад на Европейската комисия, цитиран от Reuters.
Най-рязко понижение в проценти са отчели Естония (23,8 процента), Румъния (23,2 процента), Словакия (19,2 процента), Унгария (17,3 процента), Белгия (16,9 процента), Италия (16,4 процента) и Испания (16,3 процента), а като цяло в металургичния сектор се наблюдава най-голям спад - 30 процента. Европейската комисия не разполага с данни за България.
Люксембург е единствената страна с растеж. Нейните емисии са се увеличили с близо 4 процента.Тези предварителни данни не са пълни, но обхващат емисиите на около 80 процента от участниците в схемата за търговия с квоти в ЕС. Отчетеното понижение се очакваше от анализаторите.