Ивана, Джордже и аз в Елзас

Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg в Страсбург
На десет минути пеша от Европейския парламент и на също толкова от историческата централна част на Страсбург попадам в изискана - стара, но поддържана кооперация. Моят дом за няколко дни ще бъде на последния етаж. Посрещат ме сърбите Ивана и Джордже.
Какво правят двама източноевропейци в Елзас?
Ивана е на финала на докторантура по молекулярна биология и това е причината да е в Страсбург. Джордже, който има диплома от Белград по мениджмънт и икономика, просто последвал съпругата си. Двамата говорят отлично английски и френски, а Джордже в допълнение италиански и малтийски.
Освен седалище на европейските институции, Страсбург е преди всичко студентски град. 43 000 студенти се записват всяка година във висшите учебни заведения там. L'Université de Strasbourg е един от най-големите изобщо във Франция, след като през 2009 г. обединява три университета. В града е и популярното училище по администрация - L'École Nationale d'Administration (ENA), което са завършили много политици, сред които настоящият френски президент Франсоа Оланд.
Ето защо не е чудно, че в този млад град (32% от населението е под 25-годишна възраст) са попаднали и моите домакини от Сърбия.
Как живеят?
Като докторант Ивана има право на стипендия в размер на 1400 евро за период от 3 години. Ако тя реши да продължи като пост докторант, две години ще получава по 2300 евро месечно. Намалява дневните си разходи, като се храни в стол и се придвижва с велосипед - по 9 километра всеки ден.
При Джордже нещата не са толкова подредени и сигурни. От 2010 г., откакто е пристигнал в Страсбург, той на няколко пъти е постъпвал на работа на хубави позиции, но само за по 6 месеца. През юли му предстои да започне работа в Европейския съд за правата на човека, отново за половин година. Минималната заплата в Страсбург е 1200 евро, а средно хората разчитат на 1800-2200 евро месечно. Заплатите на най-високите нива са около 3000 евро.
Наемът на апартамента им е 600 евро при средно 700 евро за района. Предприемчивите сърби са намерили начин за допълнителни приходи. Регистрирани са в международна агенция за отдаване на квартири под наем. Предоставят за ползване дневната си срещу $45 на нощ. Календарът им е пълен за седмици, дори месеци напред. Това не е чудно, защото особено по време на сесиите на Европарламента в града се премества почти цялата европейска администрация, от всички краища прииждат гости. Отделно Страсбург е седалище на Съвета на Европа и Европейския съд за правата на човека. Хотелите са препълнени, а освен това са и неприлично скъпи и затова в пъти по-евтините частни квартири са доходоносен бизнес.
Друга ниша е строителството или автосервиз. Джордже обяснява, че такива специалисти в града се броят на пръсти и затова са скъпо платени. Например, за ремонтни дейности в апартамент съвсем спокойно може да се взима по 80 евро на час.
Геополитически разговори
Ивана и Джордже не биха се върнали в Сърбия заради ниските доходи (300 евро минимална работна заплата) и незадоволителния стандарт на живот. Според тях там има леко подобрение, но страната далеч не е готова да стане част от ЕС, независимо какво ще бъде политическото решение. Най-голямата пречка за сърби като тях е свободното движение - без проблем да отидеш, където решиш. Вие българите сте късметлии в това отношение, не крие Джордже. Дава пример с миграционните процеси, които са комбинация от тази свобода и икономическата криза - има масово преселване на испанци в незасегната Малта, където впрочем живеят родителите му. Темата е интересна - да се проследи кои европейци са се преселили заради кризата и къде. Например, в Германия, която е на един хвърлей от Страсбург, през миналата година са емигрирали 1 млн. души, от които едва 7 хил. българи. Според германски статистически данни, напливът е от южноевропейци, чийто страни са тежко засегнати от продължителна висока безработица и бавен икономически растеж при дългото си възстановяване от рецесията.
А да се придвижиш в сърцето на Европа е лесно дори в буквалния смисъл. Освен чрез добри пътища, Франция и Германия са свързани и с високоскоростна железница, която в някои участъци може да развие над 250 км/ч. Например, разстоянието от близо 220 км между Страсбург и Франкфурт отнема по-малко от 2 часа, при това с прекачване. Друг е въпросът, че еднопосочният билет за влак излиза около 60 евро.
Граждани на света
Ивана и Джордже оценяват достойнствата на Страсбург, но не биха се установили за постоянно. На въпроса ми къде тогава, отговорът е - Австралия. Интересен, но аргументиран избор - има повече слънце, за разлика от студения елзаски град, и е възможност за ново начало и нов живот. Не е чудно, че двамата не се притесняват да отидат на другия край на света. Джордже е израснал в Замбия, Зимбабве и Малта, а Ивана най-много от всичко обича да пътува. Докато настъпи моментът за решаващата крачка, единият ще завърши образованието си, отдаден на науката, а другият ще продължи да се рее в облаците, защото е шампион по парапланеризъм.
Снимки: авторът