Игнатов потвърди за писмо на Кауфланд

Не мога да коментирам инвестиционните намерения на "Кауфланд", не съм от "Кауфланд". Има писмо до нас и ние им казахме, че няма такива шансове, заяви образователният министър Сергей Игнатов по повод изпратеното от ръководството на веригата супермаркети у нас писмо до образователното министерство дали терен на БАН, включващ Института по металознание се продава.
Те са изпратили писмото и ние им казахме, че това няма да стане, обясни той. От "Кауфланд" са изпратили такова писмо и до ръководството на Академията, в МОМН е получено копие, убеден е Игнатов. Той изтъкна, че ръководството на Академията е собственик на всички свои имоти според действащия закон. Запитан дали е имало и други инвестиционни намерения към имоти на БАН, Игнатов каза само: "Не мога да си спомня за тази година някой да е искал нещо. Вероятно много от ходещите по улиците постоянно разсъждават на такива теми, обаче това не може да се случи". "Научната инфраструктура на България, която включва имотите на Академията, всичко, което управляват университетите, научните организации- това е национална инфраструктура и трябва да се развива. Не може да се освобождаваме от нея за това, че някъде няма ток. Абсолютно съм категоричен за това", каза още министърът. "Може да попитате ръководството на "Кауфланд" как им е миналата през главата такава идея. Естествено е, те са бизнесмени и всеки си търси изгодата. Нашата изгода е всичко, което притежава българската наука да се развие и да не е в тази разпадаща се ситуация както е в момента и това да се превърнат в съвременни модерни центрове", каза още той.
Днес БГНЕС публикува писмото за инвестиционни намерения. Писмото е с дата 18 януари 2010 г. и е от веригата супермаркети "Кауфланд". То е адресирано до вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, до министъра на образованието Сергей Игнатов, до областния управител на София Данаил Кирилов и до председателя на академията акад. Никола Съботинов. В него веригата заявява интереса си към терен на БАН, който е подходящ за изграждане на хипермаркет. Теренът е в район Слатина, ул. "Иван Димитров - Куклата" и е стопанисван от Института по металознание. От "Кауфланд" питат каква е собствеността на имота и дали за него се предвижда процедура на продажба. Декларира и интереса си да купи парцел с площ 18 000 до 24 000 кв. м.
На 8 февруари тази година директорът на института проф. Стефан Воденичаров обяви, че има такова писмо, но не го показва и последва вълна от изказвания и от двете страни. Учените твърдяха, че целта на властимащите е да се съсипе Академията, за да се разпродадат имотите й. А властта говореше обратното. През май, когато напрежението достигна една от своите връхни точни, премиерът Бойко Борисов заяви: "Нито ме интересуват имотите на БАН, нито някой ще прави на тези имоти МОЛ-ове, нито имам намерение – каквото и да било по никакъв начин, така че тези, които споделят това да бъдат любезни и да престанат да го говорят". Тогава той обясни, че протестиращите учени и министърът на образованието Сергей Игнатов са се водили от различни коментари, което е довело до наслагване на проблеми. Борисов дори определи като спекулации твърденията, че правителството иска да закрие БАН и заяви, че подобен въпрос никога не е бил поставян.
Така на датата 19 май новината, която се завъртя в медийното пространство бе, че Борисов и БАН са се споразумели. Оказа се обаче, че това съвсем не стана реалност, защото протестите на учените не спряха. Няколко месеца по-късно на 24 ноември тази година, българският премиер отново заяви, че с имотите на БАН ще се разпорежда само БАН и всичко друго е спекулация. Този път обаче обясни, че тези спекулации били с умисъл да се отклонява вниманието от начина, по който се стопанисват имотите в момента . "Докато ГЕРБ е на власт никой друг няма да се разпорежда с имотите на БАН освен БАН", каза още Бойко Борисов.
Само преди 10 дни той потвърди, че имотите на БАН няма да бъдат одържавени. От трибуната на парламента Борисов призова депутати да спрат да спекулират с това, че "някой има интереси към имотите на БАН. Държавата и общините имат толкова имоти, че дори не могат да смогнат да ги управляват".
Изявленията на образователния министър Сергей Игнатов стигнаха обаче по-далеч. Човекът, до когото също е адресирано писмото заявява през май, т.е. 4 месеца от датата, на която то е изпратено "новината, с която ни бомбардират и човек започва да умира от смях е темата за имотите, която я повдигнаха от ръководството на академията". Той заявява, че правителството никога не е разглеждало БАН като агенция за недвижими имоти. Той дори умолява медиите: "Съобщете на населението, че е художествена измислица, че ще строим МОЛ. Няма никаква амбиция нашето правителство да посегне на имотите на БАН". На един от поредните си протести учените обявиха, че вицепремиерът Симеон Дянков дърпа конците, образователния министър Сергей Игнатов върши черната работа. Самият Дянков, който също е адресат на писмото, . т.е. знаел за него, в последното си изявление по темата от 3 декември заяви, че Българската академия на науките в момента е една голяма черна кутия и че държавата "трябва да отделя пари за правенето на наука, но това не трябва да се прави в рамките на една голяма черна кутия. Трябва да има прозрачност на средствата".
Финансовият министър бе категоричен, че академията няма да се закрива и разпродава, а ще се реформира, както цялата държавна администрация. И предупреждава, че не е добре темата за науката да бъде политизира. Бившият министър – председател Сергей Станишев предупреди в парламента, че " т. нар. реформиране на БАН има само една цел: да се ликвидира перспективата пред българската наука и да се разпродадат имотите на БАН на безценица на хора, близки до управляващите".
БГНЕС припомня, че през лятото на 2006 година тогава още като кмет на София Бойко Борисов откри първият, а 6 месеца по-късно и вторият хипермаркет на "Кауфланд" в София. В момента веригата има 5 хипермаркета в столицата.
Българската академия на науките е създадена преди да бъдат поставени устоите на съвременната българска държава. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации. Това е точно девет години преди възстановяването на българската държавност през 1878 г.