Идва ли „златният век” на шистовия газ?

Le Monde.fr
Идва ли „златният век” на шистовия газ? Въпросът е отворен. Бумът на неконвенционални горива в Северна Америка отслабва монопола на традиционните производители на петрол като Близкия изток и Русия.

Международната агенция за енергия (МАЕ) предвижда до 2035 г. неконвенционалния газ (включително шистовия) да заеме 30% дял от световното производство на газ, в сравнение със сегашните 16% (към 2011 г.). Много страни вече започнаха процедури за проучване и оценка на резервите, но единствено САЩ мащабно експлоатират залежите си.
Шистовият газ дава енергийна независимост и създава хиляди работни места, но едновременно с това е разпалено критикуван, най-вече заради вредите върху околната среда. Наред с множеството становища по въпроса, ЕК също излезе с доклад, в който отчита по-голяма екологична вреда от шистовия газ, в сравнение с конвенционалния. Комисията акцентира върху рисковете за замърсяване на почвите и подпочвените води заради употребата на химически вещества и огромно количество вода.

Северна Америка
Шистов газ се добива в САЩ от десетилетия, но едва през 2000 г. има истински бум. Страната е втора в света по залежи със 25 трлн. куб. метра шистов газ, който технически може да бъде извлечен, според данни на американската енергийна информационна система (EIA).
Продукцията се увеличи от 20 млрд. куб. метра през 2005 г. до 220 млрд. през 2011 г. През 2011 г. шистовият газ представлява 34% от общото производството на американски газ. В резултат на тази стратегия, подкрепяна от Белия дом, САЩ ще станат производител №1 в света през 2015 г., изпреварвайки Русия.
Ще продължи ли този ръст?
Сценариите в доклада „Golden Rules for a Golden Age of Gas” са, че делът на добива на шистов газ от общото производство на газ ще достигне 45% през 2035 г. Черният сценарий обаче сочи, че ще има ръст на производството до 2017 г., след което нивата се ще върнат на тези от 2010 г. Това ще се случи, ако се засили противопоставянето срещу шистовия газ. Такъв пример е щатът Вермонт, който забрани фракинга през май миналата година. Американските прогнози са за редовен добив на шистов газ по около 100 млрд. куб. метра годишно за периода 2011-2021 г.
За разлика от САЩ, експлоатацията на шистов газ в Канада е в зародиш - 2 млрд. куб. метра през 2011 г. Настроенията, особено в Квебек, са против него. Същевременно търсенето на газ е на чувствително по-ниски нива в сравнение с това в САЩ.
На юг, Мексико притежава 4-те най-големи ресурси в света от шисти - след Китай, САЩ и Аржентина - 19 трлн. куб. метра. Засега обаче шистовият газ не се експлоатира по чисто икономически причини. Национален енергиен план 2012-2026 г. на Министерството на енергетиката предвижда добива на 34 млрд. куб. метра шистов газ през 2026 г. или 40% от общото количество газ. През следващите 50 години властите имат намерение да заложат 60 хиляди сонди. Основният играч ще бъде националната петролна компания Pemex.
Европа
На Стария континент не съществува единна политика по отношение на шистовия газ. Единствено ЕП отказа да го забрани. ЕС би трябвало да има интерес от експлоатацията на залежите предвид енергийната си зависимост от Русия, но няма сигурност дори за истинските наличности на този вид газ. В допълнение безпокойствата за околната среда блокират добива му.
Франция разполага с най-значителните резерви - 5,1 трлн. куб метра. Но на 13 юли 2011 г. страната гласува закон, забраняващ използването на основната техника за извличане на шистов газ - фракинга, и замрази за 5 години разрешителните за експлоатация на находищата.
Полша е категорично за шистовия газ. Според прогнозите на EIA, страната притежава 5,3 тлрн. куб. метра. Те обаче бяха ревизирани доста надолу от Националния институт по геология. Междувременно гигантът ExxonMobil обяви, че се изтегля от Полша, аргументирайки решението си с невъзможността да разработи находищата. Според някои мнения ходът е продиктуван от интереси в Русия. Въпреки всичко, правителството във Варшава продължава да държи на този проект, заради силната си обвързаност в енергийно отношение именно от руските доставки, достигащи до 60%.
Великобритания, където 40% от електричеството се осигурява чрез газ, реши на 14 декември миналата година да възобнови фракинга. Това се случва година и половина след две земетресения, които силно притесниха населението. По оценка на британската компания Cuadrilla Resources, залежите от шистов газ са 3 тлрн. куб. метра. Смята се, че експлоатацията дори само на 10% ще задоволят британското търсене за 30 години напред.
В Унгария, България и Румъния се предполага, че има 540 млрд. куб. метра. Будапеща е благосклонна към шиста, за разлика от София, която миналата година забрани фракинга след бурни протести, а Букурещ наложи през май 2012 г. мораториум заради сеизмичните рискове.
Германия преустанови проучванията в очакване на заключенията на работна група от учени, индустриалци и политици. Ирландия, Австрия, Холандия, Швеция, Дания и Испания са отворени за проучвания.
Азия
Тя е голямата загадка за световния газов пазар: какви са реалните резерви от шистов газ в Китай? По оценка на EIA те са 36 трлн. куб. метра, което би поставило страната на първа позиция в света. Самите китайски власти обаче обявяват, че приблизителните залежи са около 25 трлн. куб. метра.
Към несигурността се прибавят и чисто технически затруднения: китайските ресурси се намират на голяма дълбочина, като са или в пренаселени райони, или на места, където извличането чрез фракинг би изразходило огромно количество вода. Друго препятствие е липсата на добра инфраструктура, като газопроводи, по които газът да бъде пренесен към основните пазари. Освен това държавният контрол над цените в Китай поставя под съмнение рентабилността на проектите.
Все пак цел на Пекин е до 2015 г. да добива по 6,5 млрд. куб. метра годишно, които да достигнат 60-100 млрд. през 2020 г.
На този етап лицензи за експлоатация на находища в Китай имат три национални компании - CNPC, Sinopec и CNOOC. В ход е и процедура, открита за чужди компании. Условието е те да установят съвместни предприятия с китайски партньори. Shell вече подписа договор с CNPC, а Total се кооперира със Sinopec.

Африка
Северна Африка разполага със значителни резерви от шистов газ - в Сахара. Алжир вече прави първи стъпки за разработването на находища, които представляват четири пъти повече от конвенционалните резерви (6,5 тлрн. куб.метра). Лидер на местния пазар е държавното предприятие Sonatrach. Подготвя се закон, който ще преразгледа данъчната система с цел да направи Алжир по-атрактивен за чужди компании. Вече има споразумение с Франция, даващо право за френски проучвания на алжирска територия. Shell е в процес на преговори с алжирските и тунизийските власти за експлоатацията на залежите. Неправителствените организации обаче не крият безпокойствата си заради водата, която ще бъде използвана за добива му. А Алжир е страна, която едва покрива водните си нужди.
Либия, за която се смята, че разполага с 8 трлн. куб. метра шистов газ, също планира проучвания.
Под натиска на петролната индустрия, Южна Африка вдигна мораториума над проучванията за шистов газ. Планира се половината от електричеството в страната да се набавя чрез този газ, чийто залежи се оценяват на 14 трлн. куб. метра.
Южна Америка
Аржентина се нарежда на трето място по залежи на шистов газ - 22 трлн. куб. метра. Местната компания YPF е в процес на разговори с норвежката Statoil и американската Chevron за експлоатацията на находищата.
Австралия и Океания
Добиването на шистов газ е в начален стадий. Първите добиви бяха осъществени през лятото на 2012 г. от националната компания Santos. Чуждите компании вече също са факт: Total обяви, че е подписала споразумение със Central Petroleum за експлоатация на резервите, оценявани на 11 трлн. куб. метра.