ИЗ „Загоре“ реплика на ИЗ "Тракия"

Петър Ганев, ИПИ

В Стара Загора вече се работи по обособяването на Индустриална зона „Загоре“. Последното не е изненада, тъй като се коментира усилено през последната година. Безспорно тази стъпка е провокирана от положителното развитие на Пловдив, което в не малка степен е резултат от позиционирането на Тракия икономическа зона като водеща инвестиционна дестинация у нас. Последното е особено важно – работата по обособяването на една индустриална зона следва винаги да се разглежда като създаване на подходящи условия и позициониране на едно населено място като инвестиционна дестинация.

Добрият опит на Пловдив в развитието на Тракия икономическа зона създаде очаквания както за нейното разширяване, така и за репликирането на този модел в други региони. От гледна точка на разширяването например, Тракия икономическа зона вече привлече към себе си общините Хасково и Димитровград (виж тук). Наскоро, в презентация в община Хасково, отговорихме на въпроса защо това е логично да се случи – Хасково трудно може да се позиционира като самостоятелен център (инвестиционна дестинация), но може сравнително лестно да влезе в портфолиото на Тракия икономическа зона и да приема определени инвестиции, които отговарят на профила на работната сила.

Първият мащабен опит за репликиране на модела на Пловдив, по всичко личи, ще се случи в Стара Загора. Социално-икономическият профил на Стара Загора на практика налага решението тя да се обособи като отделна инвестиционна дестинация, а не просто да се „прикачи” към Тракия икономическа зона. Двете, разбира се, могат да имат много допирни точни и взаимно да се усилват, но като две отделни зони с различен профил. Нека видим как изглеждат и биха изглеждали тези зони, като представим най-общо инвестиционните дестинации Пловдив и Стара Загора.

Работата ни по открояване и анализиране на икономическите центрове в България ни позволява да обособим двете зони, представяйки съответния център за зоната и неговата периферия. Под периферия разбираме общините, от който всекидневно пътуват по над 10% от работещите към центъра.

Зона Пловдив е съставена от естествения център община Пловдив и периферия от общините Асеновград, Калояново, Кричим, Куклен, Марица, Перущица, Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Съединение и Стамболийски. Всяка една от тези общини изпраща всекидневно над 10% от работещите към община Пловдив.

Зона Стара Загора е малко по-сложна за обособяване. Причината е, че в тази зона има няколко центъра и по-малко периферни общини. Цнетровете тук са общините Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово, а периферия са общините Опан, Мъглиж, Павел баня и Нова Загора. Интересно е, че Нова Загора влиза (заради всекидневна трудова миграция към община Раднево) в тази широка зона, въпреки че е част от друга област (Сливен).

Карта: Зона „Пловдив“ и Зона „Стара Загора“

Източник: ИПИ

*В тази карта общините Хасково и Димитровград не са включени към Зона „Пловдив“

Макар на картата да изглежда, че зоната на Стара Загора е сходна по големина, то социално-икономическите показатели показват, че тази на Пловдив е почти двойно по-голяма. Населението в така обособената зона Пловдив е 568 хил. души (от които 343 хил. в община Пловдив), докато това в широката зона Стара Загора е 322 хил. души (от които 158 хил. в община Стара Загора).

 Сравнение на Зона „Пловдив“ и Зона „Стара Загора“

Източник: ИПИ

*В тази таблица общините Хасково и Димитровград не са включени към Зона „Пловдив“

Разликата в произведената продукция също отговаря на мащаба – 13,1 млрд. лв. в зона Пловдив и 7,1 млрд. лв. в зона Стара Загора, като последната е сравнително равномерно разпределена в четирите центъра на зоната (общините Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово). Натрупаните преки чуждестранни инвестиции са 1,4 млрд. лв. в зона Пловдив и 1,1 млрд. лв. в зона Стара Загора. Относително по-малката разлика при чуждите инвестиции в сравнение с мащабите на производството се дължи на натрупания чуждестранен капитал в Гълъбово (756 млн. лв. от въпросните 1,1 млрд. лв.). Разходите за ДМА, които отчитат и местните инвестиции и се влияят до голяма степен от усвоените европейски средства, разкриват разлика, подобна на тази при произведената продукция – 1,6 млрд. лв. в зона Пловдив спрямо 840 млн. лв. в зона Стара Загора.

Сериозна разлика между двете зони е по-голямата заетост в добивната промишленост в зона Стара Загора – тук тежат над 5,5 хил. заети в добивната промишленост в община Раднево. Наетите в промишлеността са 61 хил. души в зона Пловдив (34 хил. в община Пловдив) и 32 хил. в зона Стара Загора (13,5 в Стара Загора). По отношение на информационните технологии разликите са по-големи – 3 200 наети в зона Пловдив спрямо 650 в зона Стара Загора.

Зона Стара Загора не отстъпва по заплати на зона Пловдив. Дори напротив, ако се отчетат и значително по-високите заплати в общините Гълъбово и Раднево, средната заплата в зона Стара Загора (786 лв. на месец) изпреварва тази в зона Пловдив (771 лв. на месец). Това също следва да се отчете при позиционирането на Стара Загора като инвестиционна дестинация, която на моменти може да се конкурира с Пловдив за привличането на един или друг чуждестранен инвеститор.

Основните изводи от така направения преглед са следните:

Стара Загора може да репликира модела на Пловдив и има условия да наложи Индустриална зона „Загоре“ като една от основните инвестиционни дестинации в страната. За целта обаче трябва да се мисли извън рамките на община Стара Загора и да се работи и с другите центрове на широката икономическа зона около Стара Загора – Казанлък, Раднево и Гълъбово;

Икономическият мащаб на зона Стара Загора е около 50-60% от този на зона Пловдив като произведена продукция, разходи за ДМА и наети в промишлеността. Това обаче е повече ориентир за мащаба на зоната, отколкото някаква пречка за нейното развитие. Зона Стара Загора е достатъчно голяма за да поеме големи инвестиции, а това е единственото важно условие;

Зона Стара Загора е сравнително равномерно развита между четирите основни центъра, като специфичният профил на общините Раднево и Гълъбово следва да се отчита. Натрупаните чуждестранни инвестиции в Гълъбово са добър пример при промотирането на зоната;

Зона Стара Загора има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на високо квалифицирани млади хора в областта.

Всичко казано дотук само щрихира основните характеристики на двете зони. В идните месеци ИПИ ще представи задълбочено изследване на всички икономически зони в страната.