Избори в Германия

Германците избират днес нов парламент. Изборите се провеждат по сложна система, съчетаваща прекия вот в един тур с вота на пропорционален принцип, предадоха световните агенции.
Всеки от 61,5-те милиона избиратели разполага с два гласа, за да избере депутатите в Бундестага (долната камара на парламента), предаде Франс прес. Минималният брой на местата в Бундестага трябва да е 598 души. Половината от местата (299) отиват при кандидати, избрани от партийни листи. Тук има минимален праг от 5 процента. Другата половина от местата (299) са за кандидати, избрани от 299-те избирателни окръга, като там е в сила принципът по един избран кандидат от окръг. Победителят е кандидатът, който е постигнал най-добър резултат, независимо дали е получил 50 процента или не.
Сложната изборна система дава възможност на всеки избирател да гласува два пъти за една и съща партия или пък да диференцира вота си, като гласува за две различни политически сили, примерно за партийна листа на една партия, която традиционно подкрепя, но за кандидат на друга партия, който му се е сторил по-убедителен от кандидата на традиционно подкрепяната от него партия. Повечето от германците гласуват различно, а не и в двата случая за една и съща политическа сила, защото те са свикнали да бъдат управлявани от коалиции, отбелязва Франс прес.
Броят на депутатите в новоизлъчения парламент се определя чрез сложни калкулации. Те в крайна сметка водят до набъбване на броя на депутатите в Бундестага. В досегашния парламент депутатите бяха 613, а според прогнозите в новия могат да достигнат 700. Опити да се наложи таван на този брой досега се провалиха.
Избирателната система е такава, че да изключва прекалено малките партии от парламента, отбелязва ДПА. Като резултат от това една партия трябва да прехвърли прага от 5 процента от националния вот или да победи в три избирателни окръга, допълва ТАСС. Бариерата от 5 процента не е в сила за партиите, представляващи националните малцинства.
Десетилетия наред германската избирателна система не е произвела абсолютно мнозинство за една партия. Страната няма традициите да съставя правителства на малцинството, така че следващото правителство ще е неизбежно коалиция, отбелязва Асошиейтед прес.
Изборният ден днес започва в 8 ч. сутринта и приключва в 18 ч. вечерта местно време.
Последните допитвания до общественото мнение показват, че консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) на Ангела Меркел ще получи 36 процента. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) ще получи 21,5 процента. Алтернатива за Германия, определяна като популистка и антиимигрантска, ще получи 11 процента (АГ). Либералите от Свободната демократическа партия (СвДП) ще получат 10 процента, Левите - 8,5 процента, а Зелените - 8 процента.
На изборите през 2013 г. 24,3 процента от избирателите пратиха бюлетините си по пощата. Очаква се рекордът в тази насока да бъде подобрен.
В настоящите избори взимат участие 4800 кандидати. От тях 29 процента са жени. Средната възраст на кандидатите е 47 години, като най-младият е 18-годишен, а най-възрастният е 89-годишна немска актриса и общественичка, авторка на детски и кулинарни книги и политически деец Барбара Рютинг, допълва ТАСС.
В изборите участват 42 партии, като 16 от тях участват за първи път. Сред партиите новобранците са Съюз за въвеждане на основен базисен доход, партията Немски център и Партията на промяната, на вегетарианците и на веганите.
От тези общо 42 партии само четири бяха представени в досегашния парламент и това са ХСС/ХДС, ГСПД, Левите и Съюз 90/Зелени, обединила преди повече от 20 години двете отделни партии - Съюз 90 и Зелени.
Кандидатите за изборите могат да бъдат издигани от партии или да бъдат независими. Във втория случай независимият кандидат трябва да представи 200 подписа в своя поддръжка.
Досега в Германия е имало само три пъти предсрочни избори -1972 г., 1983 г. и 2005 г., допълва ТАСС. Изборите по принцип се произвеждат на четири години и датата се определя от президента.
Жителите на столицата ще съчетаят гласуването на парламентарните избори с традиционния берлински маратон и с гласуване в референдум за съдбата на берлинското летище Тегел - дали то да продължи да работи паралелно с новостроящо се летище или да преустанови работа, припомнят ДПА и Франс прес.