Издръжка + 22%, доходи + 20%

Само за последните седем години издръжката на живот в България нараства с 22.6% (при база юни 2008 г.), като увеличението при хранителните стоки е с 26%, а при нехранителните стоки с 19.5%. Това показва проучване на КНСБ. Успоредно общият доход на лице от домакинството за периода 2008-2013 г. реално нараства с 20.7%, но от началото на 2014 г. на тримесечна база вече се отчита реално намаление с 3.3% (спрямо IV-то тримесечие на 2013 г.). Безработните лица (15+) през първото тримесечие на 2014 г. все още са повече с близо 205 хил., спрямо същия период на 2008 г., а равнището на безработица от 6.5% сега вече достигна два пъти по-високи размери (13%). В крайна сметка, при този натрупан през годините висок темп на нарастване на издръжката на живота, без чувствителен ръст на доходите и липса на мерки за ограничаване на безработицата и бедността, всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях, не води до осезаема промяна на статуквото на домакинствата.
Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. юни достигна 559.95 лв. или общо за този тип домакинство месечно са необходими около 2 240 лв., за да посреща разходите си за храна, здравеопазване, образование, почивка спрямо средните български стандарти.Това показва проучване на КНСБ.
Продължава тенденцията да се отчита спад в средните нива на издръжката на живота, както на тримесечна, така и на годишна база. През второто тримесечие издръжката на живот отчита намаление с 0.6% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база намалението е с 0.7%.

Темпове на нарастване/намаление на издръжката на живот през м. юни (в %)


Обичайно е през второто тримесечие да се отчита задържане и/или намаление на стойността на издръжката на живота, като основната причина за това е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци. Тримесечният темп разгледан в динамика не излиза извън характерните за този период параметри, но на годишна база трендът вече се обръща. За първи път през второто тримесечие на годишна база се отчита дефлация, след като в период от 2008-2013 г. се наблюдаваше инфлация, при това в диапазон от 2.8% до 16.8%.
Впрочем Дания и Германия са големите печеливши от общия европейски пазар, сочат резултатите от изследване, цитирано от ДПА. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на Германия в периода от 1992 г. до 2012 г. е нараствал със средно 37 млрд. евро годишно, според изследването на анализаторската компания Prognos AG, изготвено по поръчка на фондация "Бертелсман". Тази стойност отговаря на годишно увеличаване на доходите с 450 евро на човек от населението на Германия, като за Дания положителният ефект е дори по-висок с растеж на годишните доходи от 500 евро на човек.
Вътрешният пазар на ЕС започва да функционира през 1993 година и е основан на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Изследването на Прогноз обхваща въздействието на единния пазар върху 14 от 15-те страни основателки (без Люксембург).