Изкупуването на "Марица" 1 и 3 = 2,5 млрд.евро

Екип на EconomyNews.bg

На 1 октомври на правителството беше връчена пътна карта за неотложни реформи в сектор „Енергетика”, изготвена от работодателските организации -КРИБ*, БСК, АИКБ, БТПП. Едно от най-коментираното предложение е държавата да изкупи обратно ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Целта е след това да се търси нов инвеститор, на когото да се продадат държавните дялове - част от тях или всички. Освен това на този инвеститор да се предостави правото за изграждане на нов далекопровод и/или да му се осигури достъп до съществуващия далекопровод за директен износ.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова определи подобна мярка като неприемлива с аргумента, че правителството няма как да поеме подобен ангажимент – компаниите са частни, държавата не притежава акции от тях, освен 27% от „Контур Глобал”, двете централи са стратегически партньори и инвеститори и без тях българската електроенергетика не би могла да функционира нормално, особено през зимата.

И все пак, ако хипотетично предположим, че кабинетът се реши на подобна стъпка, какво би струвало това на държавата. Най-напред малко публично известни факти.

ТЕЦ Марица Изток 1

Собственик: AES

Общо - инвестиции в България: 1.6 млрд. евро:

32% от сумата е предоставена от AES -3C

68% са осигурени чрез синдикирани банкови заеми от 20 финансови институции, като ЕБВР, БНП Париба, Креди Агрикол, ING и др.

300 млн.€ от банковите заеми са гарантирани от агенциите за експортно кредитиране на Германия – HERMES и Франция – COFACE и агенцията за гарантиране на международните инвестиции към Световната банка – MIGA.

Цена на акция, NYSE: AES (Common Stock) $10.63

AЕS изгражда Ветроенергиен парк “Свети Никола” близо до Каварна.

Обща инвестиция: 270 млн. евро /198 млн.евро са осигурени от банков консорциум/

ТЕЦ Марица Изток 3

Собственик: 73% притежава ContourGlobal, 27% - НЕК

Инвестиции 2003-2009 г.: 700 млн. евро

Contour Global купува Централата от Enel през 2011 г. за 230 млн. евро + 315 млн. евро дългове

Ако пресметнем най-грубо само инвестициите, които са направени от чуждите компании, плюс стойността на последната сделка за Марица Изток 3, минималната сумата, която евентуално държавата трябва да плати, за да купи централите (с приспаднатите проценти от дела й в ТЕЦ Марица Изток 3) възлиза на около 2,5 млрд. евро.

 В същото време текущият дефицит на НЕК е 1,4 млрд. лв., като се очаква да достигне 1,8 млрд. лв. Той е натрупан, защото не отразява разходите за купуване на електроенергия от централите с преференции, каквито са американските. Което подсказва, че проблемът не е в собствеността. Ще припомним, че през пролетта представители на двете централи и на НЕК подписаха споразумения за промяна на дългосрочните договори за изкупуване на електричество, което ще спестява на НЕК по 100 млн. лв. годишно.

Междувременно един от инициаторите на описаната сложна схема – председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, даде заден ход:

"Никой не казва, че тия централи трябва да бъдат национализирани или да бъдат спрени да работят. Те са нужни на системата на страната. Неслучайно те са на мястото, където са лигнитните въглища. Ние продаваме нашата продукция на свободния пазар, няма никакви преференциални цени за нас."

Предложенията на работодателските организации вече бяха коментирани и от енергийния министър, и от икономисти. Някои от тях действително изглеждат разумни, докато други противоречат на здравия разум. Калоян Стайков от ИПИ предлага:

„Вместо да се губи време за изготвяне, обсъждане, донагласяне, ново обсъждане и т.н. на мерки в сектора, може цялата тази енергия да се вложи в прилагането на отдавна предложени мерки от Европейската комисия и Световната банка. Те не са панацея за всички проблеми в сектора, но със сигурност ще подобрят състоянието му. Трябва да се надграждат вече съществуващи решения на част от проблемите, но, за съжаление, все още доминират екстравагантните идеи, които почти сигурно ще влошат ситуацията”.

Още през пролетта след подписването на договорите с американските централи, енергетици започнаха да говоря за „енерго-КТБ”. Защото въпреки обявените икономии от 100 млн. лв., чрез новите договори, дефицитът на НЕК не престава да расте. Според председателя на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски единственият вариант той да се нулира е дългът да се цесира към бюджета, което ще е практически „второ КТБ”. Възможно решение на този проблем за НЕК, отново според Хиновски, е истинска пазарна реформа в договорите за изкупуване на енергия или обявяване на 2-годишен мораториум върху плащанията по всички дългосрочни договори.

Преди месец работодателските организации внесоха жалба в ЕК за неправомерна държавна помощ, която се оказва на американските централи, в размер на 333 млн. лв. годишно. Работодателите предлагат като обезпечителна мярка да се задържат плащанията, които са над пазарната цена на електроенергията към американските централи. По думите на председателя на АИКБ Васил Велев подобни казуси са решавани  в полза на държавите членки в Полша и Унгария. Той уточни, че няма директиви в ЕС, които да позволяват държавата да оказва помощ за централи, базирани на въглища, има само за възобновяеми източни на електрическа енергия и за когенерации.

До края на тази година се очаква ЕК да се произнесе по казуса, коментира Иван Иванов, председател на КЕВР. „По отношение на американските централи единственият компетентен орган, който може да се произнесе дали тези договори представляват  нерегламентирана държавна помощ, е ЕК. Не може не само регулаторът, но и българските съдилища да се произнасят по този повод съгласно договора за функциониране на ЕС. Но ние не можем да наредим на ЕК да даде окончателен отговор. Очакваме до края на година да се случи, но не мога да ви кажа повече“, уточни Иванов. В началото на октомври стана ясно, че България води активен диалог с експерти на ЕК относно възможностите за предоговаряне на условията по договорите между НЕК и  американски централи, както и във връзка с нотификационната процедура за приемане на Наредба за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ, съгласно Насоките на ЕК.

Иван Иванов каза, че КЕВР ще се произнесем съвсем скоро с решение дали ще излезе комисията в края на месец октомври с решение относно промяна в цената на индустриалния ток.  "КЕВР работи непрекъснато и експертите правят съответните изчисления", уточни той.

Какво ще се случи в промените, предлагани от работодателите в сектор Енергетика засега не е ясно. Едно обаче е сигурно. Резки движения не могат да бъдат правени, дори само поради факта, че американските централи са включени в специално постановление на Министерския съвет, свързано с прилагането на Закона за държавната агенция за национална сигурност, т.е. те са част от националната сигурност на българската държава. Вече се състоя първата между КЕВР и бизнеса с главна точка в дневния ред – преразглеждане методиката за ценообразуване, която завърши без конкретни резултати и закана на бизнеса да протестира отново.

*Стана ясно, че ТЕЦ Марица изток 1“ и ТЕЦ Марица изток 3" са внесли заявления за напускане на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).