Изливане на пари ≠ просперитет

Само изливане на пари в бедните региони не гарантира, че нещата се променят, коментира вицепремиерът Томислав Дончев по време на заседанието на парламентарната комисия по европейските въпроси, на което беше обсъдено бъдещето на Кохезионната политика на Европейския съюз през новия програмен период.
Въпреки значимото финансиране от началото на членството ни, не сме успели да редуцираме разликите между регионите, коментира Дончев и допълни, че имаме пет пъти разлика между най-богатите и бедните райони. Според него отговорът не е "дайте повече пари на по-бедните региони".
Според него трябва да се позволи на местните власти и бизнеса на място да правят общи проекти в зависимост от нуждите и възможностите, които те са идентифицирали, без ограничения на брой и териториален обхват на общините, които могат да участват, без да се ограничават и до административните граници на областите. Има възможни проекти, които са на над областно ниво или обхващат две общини от различни области, даде пример той.
На тази фаза на програмирането в сферата на иновации, приложна наука и развойна дейност, икономическо развитие, средствата ще бъдат повече, отбеляза Дончев. Трябва да даваме публично финансиране за уникално лабораторно оборудване, което да бъде от полза и за учените, и за компаниите, но ни трябва и модел, който да гарантира, че това оборудване ще бъде непрекъснато натоварено и че някой ще споделя разходите по поддръжката му. Не е добър модел държавата да покрива всички разходи, защото това означава, че това оборудване е важно само за държавата и никой друг не иска да го ползва, посочи Дончев. Трябват ни гаранции, че уникално научно лабораторно оборудване има значим ефект, включително за икономическото развитие на страната, допълни той.
Вицепремиерът коментира още, че не е необходимо само изграждане на нови звена от т.нар. иновационна инфраструктура - центрове за върхови постижения, за компетентност, паркове. Вероятно ще бъдат изградени и нови, но първият въпрос е как по най-добър начин да се натоварят тези, които вече са изградени - те трябва да бъдат адекватно натоварени и финансирани, смята той. Най-тежкият кошмар са празни паркове и лабораторно оборудване, което не се ползва, случвало се е в други държави - членки, не искам да се случва в България, коментира той.
Публичното финансиране не е универсален инструмент, може да носи и ползи, и вреди, отбеляза Дончев и предупреди, че публично финансиране, което отмества частни инвестиции, има пагубен ефект.
Кохезионната политика не трябва грешно да бъде свързвана само със солидарността, тя е един от инструментите, които трябва да балансират дисбалансите в общия пазар, и докато има общ пазар, трябва да има и кохезионна политика, посочи още Томислав Дончев.
Той отбеляза, че кохезионният пакет се очертава около 320 милиарда евро, което е с около 10 процента намаляване на европейско ниво. За България за следващия програмен период се очаква увеличение с около 8 процента, което означава около 9 милиарда евро финансиране от европейска страна.
Няколко пъти беше демонстрирана амбицията да има опростяване на правилата, за да бъдат средствата по-лесно използваеми и по-достъпни, а и да се натоварва по-малко администрацията, посочи Дончев. Има известни стъпки, които се правят в тази посока, но според мен значимо опростяване няма как да има - опростяват се едни режими, но за сметка на това се въвеждат нови изисквания, нови механизми за координация, коментира той.