Изменения в Закона за офшорните дружества

Парламентът прие два законопроекта за изменение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Измененията в т.нар. Закон за офшорните дружества са внесени от Георги Кадиев /Коалиция за България/ и от Йордан Цонев /ДПС/.
Държавата, общините, държавните и общински фирми, да не могат да влизат в договорни отношения с офшорни фирми с неясна собственост, предвижда законопроектът, внесен от Георги Кадиев и група народни представители. Те предлагат още фирми с неясен собственик да не могат да получават сертификат за инвестиция клас А, Б, В и приоритетен проект по Закона за насърчаване на инвестициите. Предвидено е публичните дружества да не могат да бъдат придобивани от фирми с неясен собственик.
Законопроектът, внесен от Йордан Цонев, предвижда промяна по отношение на забраните, спрямо дружествата в обхвата на закона. С проекта се предлага въвеждане на прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат. Предлаганият праг е "квалифицирано дялово участие" по смисъла на специалните закони. В специализираните закони праговете са различни, като най-ниският първоначален праг във всички закони е 10 процента.
За дружества, дяловото участие в които не е предмет на специална регулация в други закони, законопроектът предвижда въвеждане на минимален праг от 10 на сто, по отношение на който законът няма да се прилага. С проекта се предвижда информация от специализирания Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията да се предоставя при поискване само на дружества, в които участват дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, НАП, ДАНС, специализираните регулаторни органи (БНБ, КФН и други) и компетентните органи по смисъла на закона. Между първо и второ четене ще направя предложение в обхвата на закона да се включат и футболните клубове, посочи Георги Анастасов.

Коментар в румънската преса

Политиците в София изглежда търсят и намират решения за борба с корупцията. Българските депутати приеха серия изменения в закон, който визира дейността на офшорни компании. Те се прибавят към други правила, чрез които се забранява на офшорни компании да участват в приватизации, сделки с недвижимо имущество и концесии. Тези фирми няма да имат достъп до нито един приоритетен проект, определен по този начин от закон за насърчаване на инвестициите, пише в. "Ромъния либера". Друго изменение би могло да намали ефекта от този регламент за офшорните фирми чрез определяне на минимален праг на активите, притежавани от една компания в банка, застрахователен или пенсионен фонд под офшорна юрисдикция на 10 процента общо, за да се избегне ситуация, при която чуждестранни инвеститори, които притежават една единствена акция под подобна юрисдикция, да бъдат отхвърлени в България без никаква полза за страната, пояснява изданието. Вестникът задава на местни експерти въпроса колко полезни са подобни мерки и какви други правила могат да бъдат въведени в румънското законодателство, за да се увеличи ефективността на борбата с корупцията. Дан Шварц, партньор в консултантската компания RSMScot, посочва, че мярката е много добра, ако законодателството се отнася до компании с неизвестни акционери. "Може да става дума за незаконни фондове и за организирана престъпност", посочва той. Шварц предупреждава обаче, че каквито и да било мерки няма да имат смисъл, ако не се направи почистване отвътре. В този смисъл, по думите му, Румъния би трябвало чрез закона за обществените поръчки да ограничи достъпа до договори с държавата на компании, които не дават доказателство за акционерната си структура и за средствата, които ще използват. Той смята, че трябва да бъдат определени по-строги наказания за корупционни действия, а данъчните власти и останалите държавни институции да имат по-широка дейност, която да подкрепя тези мерки. Съществуват обаче и други мнения, отбелязва "Ромъния либера". Според Адриан Лука, директор в консултантската фирма Трансфер Прайсинг Сървисис (Transfer Pricing Services), тези изменения "стоят добре пред обществеността, но зле – пред инвеститорите". Представата "офшорна компания=неизвестен акционер" вече не е актуална, посочва Адриан Лука и отбелязва, че след кризата всички обменят информация и всяко правителство може да открие крайния акционер в дадена компания, ако иска. Затова, според него, законът е рискован. "Чрез наказването на компаниите, регистрирани под юрисдикции с преференциален данъчен режим, българското правителство дава сигнал, че се противопоставя на практика на схемите за данъчно оптимизиране. Защото не всеки, който се регистрира в офшорна зона, се опитва да избегне плащане на данъци, а просто - да плаща по-малко данъци, което е естествена тенденция", смята румънският финансов консултант. Според Адриан Лука по-прагматичен вариант е този, приет в Румъния миналата година, който предвижда свръхоблагане с 50 процента за приходите, плащани от лица, които пребивават в държави, с които Румъния не обменя информация и трансакциите са неестествени.