Изненада. Задлъжнялостта намалява.

Силвия Стоядинова

Като цяло кризата и последващите я трудности се е отразила позитивно на вземането на решение за теглене на заем и е направило хората по-предпазливи, коментира за ЕconomyNews.bg Райна Миткова-Тодорова, председател Асоциация на колекторските агенции.

Г-жо Тодорова увеличават ли се или намаляват хората със задължения ?
Нашите наблюдения показват, че есента беше, и е добра за събираемостта. Индексът, който показва способността на домакинствата на практика да изплащат задълженията си сочи едно трайно подобрение. Септември, противно на очакванията беше малко по-добър от август, въпреки че остава на едни ниски нива. За да дам пример всяка година събираемостта обикновено отбелязва две много драстични спада – единият през февруари, другият през септември. Тази година тенденцията се обърна. Това, което очакваме за октомври, въпреки че все още тепърва разглеждаме резултатите, е че октомври е добър месец за събираемостта. Нашето очакване е, че това ще бъде един от най-добрите месеци за изплащане на задълженията. И по ипотечните кредити, и по потребителски, и по кредитни карти тенденцията бележи ръст.
На какво се дължат добрите резултати ?
Едната причина е много прозаична – топлата есен. На практика липсващите сметки за отопление помогнаха на хората да се организират и да успеят да погасят или да наваксат задълженията си от предходните месеци. Въпреки че безработицата се задържа на високи нива. Хубавото е, че топлата есен увеличи срока на строителните работи. Много хора, заети с тази временна работа, имаха възможност да получат доходи и през септември и през октомври и се надяваме и през ноември, което генерира една допълнителна заетост с доходи за населението. Не на последно място наблюдава се и лека промяна в нагласите на самите потребители в посока на увеличаване на тяхната отговорност, познания по отношение на това как да управляват финансите си.
За какво най-често се правят просрочия?
Сметките, които традиционно бавим, са ютилити сметките за вода, парно. Сметките за електричество не толкова, защото там регламентът е много ясен – идват и ни изключват тока. Но кабелните оператори са доста в дъното на приоритите, телекомите. Оттам нататък с по-висок приоритет са банковите продукти, вноските по лизинги. На първо място винаги стои ипотечният заем.
Каква е средната сума, която българинът просрочва и какъв е средният период на просрочие ?
Трудно е да посоча някакви относителни граници. Това, което следим, е с какво се затрудняват българите – тоест вноски между 100 и 220 лв. се обслужват относително добре. Над тази психологическа граница – 220 лв. и над 250 лв. вече са проблематични за домакинствата. На другия полюс са малките задължения - тези които са под 100 лв. На тях като че ли не гледаме много сериозно. Като ни дойде сметка 15 лв. за вода, чакаме да се понатрупат няколко сметки, за да си заслужава да отидем да си ги платим.
Очаквате ли около Коледа и Нова година да набъбнат сметките с оглед на това, че хората ще пренебрегнат част от задълженията си, за да купят подаръци ?
Практиката ни категорично показва, че обикновено декември месец е много добър за изплащане на задълженията на българите. Противно на очакванията, че пари за харчат за подаръци и екскурзии, обикновено хората се опитват да влязат на чисто в Новата година, което е част от манталитета ни. Свързано е и с допълнителните доходи, които се получават от някои като 13-та заплата или допълнителна коледна надбавка, които им помага да организират своя бюджет. Така, че очакваме декември месец да се запази тази тенденция, въпреки многото почивни дни, които биха дали възможност на хората да похарчат средствата си. Обикновено бумерангът от нашите коледни харчове и покупки идва януари месец - такъв тип покупки традиционно слагаме на кредитната си карта, на овърдрафта. Когато следващият месец дойде времето да платим, именно януари, тогава няма нито 13-та заплата, нито допълнителни доходи. Сметките за парно вече са по-високи и затова януари и февруари са трудни за събиране на задълженията.
Някой по-куриозен случай на натрупано задължение ?
Последните месеци не сме се сблъскваме с такива куриози. В етапа на кредитния бум -2007 г. - имаше много млади хора и хора без добри финансови навици, които не успяха да се ориентират добре. Помня, че младо момиче - може би 19 или 20 годишно, беше купила солариум за апартамента си за 15 000 лв. Оказа се, че тя е сервитьорка, на минимална заплата, без някакви стабилни доходи и й е доста трудно да обслужва това задължение.
Имали сме й още случаи, свързани най-вече с това, че кредитната карта е все още нов продукт за българите, особено когато е получена с дадена покупка. В големите вериги е много по-лесно да купиш нещо на заем, с кредитна карта. Това предизвикваше голямо объркване у потребителите, защото те, в общия случай, въобще не осъзнаваха, че имат кредитна карта, свързана с покупката им на пералня, миялна машина и т.н. И когато ние се обаждаме например да искаме вноска по кредитната карта обикновено получаваме отговор „Аз нямам кредитна карта, аз си купих пердета” или „Сега за пералнята ли ми звъните”. Но това е свързано и с много по-внимателната политика от страна на кредиторите, които предлагат този тип продукти. Те вече много по-добре обясняват на техните потребители какъв точно продукт взимат.
Какъв процент от хората стигат до съд, заради задълженията си ?
Много е различно и зависи от политика на кредиторите, от това доколко хората са съвестни и са предоставили данните си за контакт. Защото съдебните действия са най-бавният и най-скъп метод за събиране на задълженията. Всички кредитори правят множество стъпки преди това, търсят начин да преговарят с клиента си. Така че до съд обикновено стигат или клиенти, които с които по никакъв начин не сме успели да установим контакт, тоест те са в нелегалност, или клиенти, които твърдо отказват да сътрудничат на кредитора, а в същото време е видно, че имат доходи да си плащат задълженията, но по някаква причина отказват.

Какъв е профилът на длъжника най-често – безработен, с ниски доходи или ?
Не, за наше учудване не е нито безработен, нито с ниски доходи. Миналата година и сега също правихме такова изследване за профила. Това е мъж, в една добра трудоспособна възраст – между 35 – 45 годишен, живеещ в големите градове на България. Обикновено това са добре образовани хора. Дори миналата година голяма част от хората с този профил бяха хора с малък или среден бизнес, който обаче изпитва затруднения, поради икономическите обстоятелства. И този тип хора или имат проблеми с бизнеса или са имали много добър стандарт в годините преди икономическата криза и са си позволили да вземат продукти и услуги, които са били на ръба на този стандарт. Ако техните доходи не са били актуализирани през последните 3 години, всички знаем, че стоките и услугите достатъчно поскъпнаха и техният разполагаем доход е много по-малък и на тях им става все по-трудно да обслужват тези свои задължения. Кредиторите вече много по-добре подбират клиентите си, а от друга страна, хората с много ниски доходи и заплашени от безработица, много се страхуват да ползват такива продукти. Така че длъжниците обикновено са хора в трудоспособна възраст, с големи очаквания, че могат да заработят големи доходи, но това не среща отговор в сегашната икономическа ситуация.
Каква е ситуацията с бързите кредити. Трябва ли да има някакъв закон за регулирането им и те как се отразяват на задълженията ?
Бързите кредити са един продукт, който намери своето приложение, поради твърде голямата предпазливост на банките и на останалите финансови институции. Има сегмент от населението, който има нужда от такъв тип финансиране на малки суми. Според мен е добре да има все пак някаква регулация, най-вече в посока да се дава много повече информация на клиентите. Тоест те да са наясно, ако вземат сега 200 лв., колко трябва да връщат след 1 месец, така че да могат да преценят възможностите си и да няма изненади.