Износът на общините

Експортно ориентираните фирми оформят гръбнака на много местни икономики, особено сред профилираните в преработващата промишленост. Тази седмица на „265 истории за икономика“ ИПИ представя приходите от износ за 2018 г. и  2019 г., както и делът им в общите приходи от продажби на нефинансовите предприятия, в опит да откроим общините със значима роля на износа.

Стойността на приходите от износ до голяма степен зависи от размера на местната икономика. Най-високи през 2019 г. са те в столицата – 34 милиарда лева – като освен с позицията на София като най-голяма местна икономика в страната това се обяснява и със съсредоточаването на високотехнологични фирми, които работят предимно за външни пазари и установяването на централните офиси на голям брой външнотърговски дружества. На второ място се нарежда Бургас с 5,7 милиарда лева, а Пловдив и Варна са със съответно 4,1 и 2,6 милиарда лева. Прави впечатление, че в топ 10 се нареждат и няколко по-малки общини със силна индустрия – Марица (1,4 милиарда), Ботевград (1,2 милиарда), Севлиево (955 милиона лева). В повечето общини обаче приходите от износ са относително ниски, като в 149 те са под 100 милиона лева, а за други 44 данни липсват или са конфиденциални.

В относителен план, през 2019 г. най-голям е делът на приходите от износ в общите в Ботевград, Летница и Руен (по 73%), Петрич (62%) и Марица (60%). Високи дялове има най-вече в относително малки общини, доминирани от преработващата промишленост, където няколко големи местни предприятия допринасят за значителна част от износа. В повечето общини, за които има налични данни – 118 – делът на експорта е под 20% от общите приходи на фирмите. Същевременно, в общините с голямо население, и особено в областните центрове, но и в средищата за висше образование, очаквано делът на услугите, насочени към вътрешното търсене е по-голям. В столицата например делът на износа е 24%, в Пловдив – 23%, а във Варна – едва 18%.