Изпуска ли Русия "българския ресурс"

Последните стъпки на България нанасят удар върху осъществяването на руската политика за "енергиен диалог" с балканските страни, твърди руският експерт по сигурността Алексей Фененко, чиято статия помества днес московският в. "Независимая газета". Действията на България се разминаха с руските интереси, отбелязва авторът. Той отбелязва, че София още не е денонсирала споразуменията за  участие в енергийните проекти, но нейните стъпки може да замразят осъществяването им. "Отказът на София да участва в проектите лишава Русия от  ключова транзитна страна. Другите страни може да последват българския пример", предупреждава московският анализатор.
Зад тези събития се крие по-сериозен проблем. През 2000 г. Русия оповести политика на „енергиен диалог” с балканските държави. За реализирането й Москва сключи споразумения за партньорство в сферата на енергетиката с Хърватия (2002), България (2003), Унгария (2007) и Гърция (2008). През 2007 на базата на тях бяха формирани три големи проекта: нефтопровода Бургас–Александруполис, нефтопровода Констанца–Триест и газопровода „Южен поток”. Реализирането им подкопава разработвания от ЕС проект за газопровод „Набуко” за доставки на газ от Централна Азия през Турция и България в Централна Европа.
Последните действия на България нанасят удар по тази система. Отказът на София от участие в проектите лишава Русия от ключова транзитна държава. Други държави може и да последват българския пример. Разпадането на Югославия и изострянето на американско-турските противоречия породиха у България надежди да стане регионална сила. София се кани да постигне тази цел, като превърне България в крепост на американското влияние в Южна
Европа. Оттук идва и засилването на антируския компонент в българската политика - от подписването на споразумения със САЩ за партньорство във военнополитическата сфера до медийните дискусии за създаване на американска военна база в едно от българските черноморски пристанища. Отказът на правителството на Бойко Борисов от енергийните проекти с Русия довежда този курс до завършек, се изтъква в статията.
Според автора, "при това положение Русия трябва да преосмисли своите приоритети на Балканите". Москва трябва да се бори, за да запази своя "български ресурс", но с поглед към бъдещето е важно да помисли за алтернативен партньор, пише той.
На теория тук са възможни три варианта - развитие на отношенията с Турция, засилване на диалога с Румъния или пък на взаимодействието с Унгария. За да бъдат осъществени обаче, ще е необходимо да се коригират приоритетите на Русия, подчертава московският политолог.
Зад енергийните трудности прозират и бъдещи военнополитически проблеми. От 2004 г. руски експерти изразяват опасения, че влизането на Румъния и България в НАТО може да промени съотношението на военноморските сили в Черно море.
Превръщането на София в опора на САЩ може да създаде условия за осъществяване на този сценарий, пише авторът на статията в "Независимая газета".
"Дали Русия ще се възползва от турския, румънския или унгарския ресурс, без да жертва ключовите си приоритети на Балканите?", пише в заключение Алексей Фененко.
  
Същевременно Газпром обмисля и смята колко ще струва, за да мине тръбопроводът "Южен поток" през Румъния, пише днес вестник "Евениментул зилей" по повод  срещата в Москва между румънския министър на икономиката, търговията и бизнеса Адриян Видяну и президента на "Газпром" Алексей Милер.
"Газпром" и румънските власти са започнали анализ на евентуално участие на Румъния в реализирането на газопровода "Южен поток", а в предстоящите месеци ще бъде осъществено технико-икономическо проучване за строежа на магистрален тръбопровод за пренос на газ на територията на Румъния в рамките на проекта "Южен поток", както и за изграждането на подземно газово хранилище в Румъния, допълва изданието.
Договорено е още шефът на "Газпром" Алексей Милер да посети Румъния през есента на тази година за продължаване на преговорите. Това ще бъде първото посещение на Милер в Румъния от назначаването му начело на руската компания през 2001 година.
През април Милер заяви, че Румъния не може да измести България в проекта "Южен поток", но че разклонение на газопровода може да бъде построено за Румъния под морето или от България, припомня "Евениментул зилей". Милер посочи, че намерението е "Южен поток" да преминава през България, Сърбия, Унгария, Словения и след това да се удължи към южната част на Италия. Газопроводът може да се разклони от Унгария към Австрия и от България към Гърция, допълва вестникът.