Израел планира да изнася газ за Европа

Добивът на природен газ в Израел скочи с 22 на сто през първата половина на годината, тъй като правителството планира да увеличи износа към Европа, която е изправена пред най-тежката си енергийна криза от десетилетия, съобщи Блумбърг, позовавайки се на данни на израелското енергийно министерство.

Производството на газ в страната през първите шест месеца се увеличи до 10,85 милиарда кубични метра на годишна база, а износът за съседните на Израел държави е нараснал с 35 на сто до 4,59 милиарда кубични метра. Приходите от газ, минерални суровини и свързаните с тях такси скочиха с 50 на сто до около 253 милиона долара. Голяма част от увеличението се дължи на добива от офшорните находища "Тамар" и "Левиатан" в източното Средиземноморие. Според израелския енергиен министър Карин Елхарар производството на газ ще продължи да расте. 

Разположено на 125 километра западно от град Хайфа, офшорното находище "Левиатан" е най-голямото в израелския шелф с прогнозирани запаси от над 600 милиарда кубични метра газ, като в края на 2019 г. започна добивът от него. Находището "Тамар", въведено в експлоатация през 2013 г., се намира на 90 километра западно от Хайфа с прогнозни запаси от 280 милиарда кубически метра.

През юни Израел, Египет и ЕС подписаха тристранно споразумение за увеличаване на газовите доставки от Израел за Стария континент. Израел ще доставя синьото гориво в Египет, откъдето то ще бъде пренасочено към Европа.

Тъй като Русия ограничава потоците си на природен газ към ЕС, страните членки трябва все повече да се обръщат към други доставчици. Кризата в предлагането доведе до скок на цените. Фючърсите на хъба TTF в Нидерландия, които са референтна цена на газа за Европа, се покачиха с 220 на сто от началото на юни.

Междувременно по-рано днес Ройтерс съобщи, че Норвегия е изпреварила Русия като най-голям доставчик на газ за Европа. Скандинавската страна е на път да добие с с 8 на сто повече от суровината през настоящата година, количества които биха били рекордни за Норвегия.

"Очаквам, че можем да поддържаме нивата на производство, на които сме сега, до 2030 г.", каза норвежкият енергиен министър Марте Мьос Персен. /БТА