Изследване:За 50% от нас климатът е приоритет

Повечето хора в България осъзнават необходимостта да пригодят своя начин на живот към последиците от изменението на климата, сочи годишното климатично изследване, възложено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Респондентите поставят изменението на климата на пето място в списъка на предизвикателства за страната, като то се нарежда след политическата нестабилност, издръжката на живота, безработицата и достъпа до здравеопазване. Много от тях са на мнение, че инвестициите за приспособяване сега ще предотвратят ръста на разходите в бъдеще.

Основни констатации

96 % от респондентите в България смятат, че е важно страната им да се приспособи към изменението на климата, като 50 % от тях са на мнение, че това следва да е приоритет. 89 % одобряват незабавни разходи за приспособяване към климата, за да бъдат избегнати по-високи разходи в бъдеще.

България бе тежко засегната през 2024 г. от разрушителни метеорологични явления, което нагледно показа нарастващите тежки последици за региона, причинени от изменението на климата. Падналите в средата на септември поройни валежи причиниха най-тежките наводнения, отбелязвани в страната. Тези наводнения засегнаха близо два милиона души в Централна Европа и отнеха живота на най-малко 24 души, включително и в България.

В отговор на това българското правителство обяви извънредно положение и мобилизира значителен ресурс за възстановителни дейности. Всичко това последва други, причинени от климата бедствия като горски пожари и продължителни засушавания през лятото, което бе сред най-горещите в историята.

Поредицата от подобни събития очерта уязвимостта на България на фона на все-по тежките последици от изменението на климата и постави ударението върху спешната необходимост от стратегии за засилена устойчивост и приспособимост.

Зачестяващите все по-тежки природни бедствия са причина за вредни икономически последствия от изменението на климата.   Учените предупреждават за растящите разходи от подобни бедствия.

Според доклад на Европейската агенция за околна среда, понастоящем Европа е континентът с най-бързо повишаващи се температури и се очаква крайните метеорологични явления да зачестят успоредно с повишаването на температурите по света.  Влошаващите се условия изправят инфраструктурата пред сериозни предизвикателства и застрашават стабилността на доставките от вода и храна в света, като доказват неотложната необходимост от комплексни стратегии за приспособяване към климата.

„Българите все по-ясно осъзнават необходимостта от приспособяване към последствията от променящия се климат и са готови за действие. Групата на ЕИБ се ангажира да предостави както консултантски услуги, така и финансова подкрепа за укрепване на устойчивостта на България. Като инвестираме сега ние можем да защитим общностите, да предпазим икономиката и да осигурим по-безопасно и по-устойчиво бъдеще за всички,“ заяви вицепрезидентът на ЕИБ Кирякос Какурис. 

Национален приоритет

Въпреки, че според българските респонденти изменението на климата заема едва пето място в списъка на предизвикателствата, пред които е изправена страната:

все пак 96 % осъзнават необходимостта от приспособяване към изменението на климата (сходно със средното съотношение в ЕС). По-конкретно, половината (50 %, подобно на средното за ЕС) приемат приспособяването към изменението на климата за приоритет в България през идните години, а 46 % намират това за важно, но не и приоритетно.

Приспособяването към изменението на климата също така се възприема като икономическа възможност и дългосрочна инвестиция за страната:

89 % смятат, че приспособяването към климатичните промени изисква инвестиции с цел избягване на по-високи разходи в бъдеще.

88 % смятат, че инвестициите за приспособяване към климатичните промени може да спомогне за създаване на работни места и да даде тласък на местната икономика.

Въздействието от изменението на климата и променящия се начин на живот

Българските респонденти отчитат икономическите възможности, които крият мерките за приспособяване към последиците от климатичните промени, а личният им опит от крайните метеорологични явления подсилва нагласата за наложителни действия:

94 % (14 пункта над средното за ЕС от 80 %) са били засегнати от поне едно крайно метеорологично явление през изминалите пет години. По-конкретно, 62 % са били засегнати от екстремни горещини и горещи вълни (7 пункта над средното за ЕС), 48 % са били засегнати от горски пожари (27 пункта над средното за ЕС от 21 %) и 45 % са се сблъскали със засушавания (10 пункта над средното за ЕС от 35 %).

Последиците от крайните метеорологични явления са видими и разнообразни.

81 % от българските респонденти споменават, че са били пряко засегнати поне веднъж от крайно метеорологично явление (13 пункта над средното за Европа от 68 %). 27 % са имали затруднения при достъпа до питейна вода (15 пункта над средното за ЕС от 12 %), 26 % са претърпели прекъсване на тока или затруднения с енергоснабдяването (6 пункта на средното за ЕС от 20 %), а 25 % са наблюдавали унищожаването на горски или природни обекти в близост до дома (6 пункта над средното за ЕС от 19 %).

Поради всичко това българите осъзнават необходимостта от приспособяване:

74 % признават, че ще трябва да променят начина си на живот поради изменението на климата.

41 % (6 пункта над средното за ЕС от 35 %) допускат, че ще трябва да се преместят на по-неуязвимо от климатичните промени място, дори на местно ниво (за да избегнат наводнения, горски пожари или крайни климатични явления).

34 % твърдят, че ще трябва да се преместят в регион или страна с по-ниски температури (6 пункта над средното за ЕС от 28 %).

Приспособяването към климатичните промени в личен план изисква добра осведоменост. Повечето българи (71 %, подобно на средното за ЕС) твърдят, че са осведомени за мерките, които могат да предприемат, за да успеят да приспособят своя дом и начин на живот. В същото време, мнозинството (55 %, сравнено със средното в ЕС от 60 %) не са наясно с обществените субсидии или финансовите стимули, предвидени за подкрепа на подобни усилия.

Приоритети, свързани с мерките за приспособяване

Българските респонденти посочват следните водещи приоритети за приспособяване към климата:

Засаждане на устойчива на климатичните промени растителност (48 %, 13 пункта над средното за ЕС от 35 %)

Охлаждане на градовете чрез озеленяване на улиците или създаване на допълнителни зелени пространства (40 %)

Подобряване на инфраструктурата - например чрез по-добри отводнителни системи, бариери срещу наводнения, укрития при бури или устойчиви електропреносни мрежи (40 %)

По въпроса за това кой трябва да поеме разходите за приспособяване към изменението на климата:

Почти четирима от десет души (39 %) смятат, че разходите следва да бъдат поети от компаниите и промишлените отрасли, които допринасят най-много за изменението на климата.

Близо една четвърт (23 %, 9 пункта под средното за ЕС от 32 %) са за равномерно поделяне на разходите между всички.

17 % са на мнение, че по-заможните трябва да поемат разходите чрез повишаване на данъците.

По въпроса за това кой трябва да се възползва на първо място от средствата за приспособяване:

Според 32 % приоритет следва да бъдат възрастните хора

29 % (9 пункта под средното за ЕС от 38 %) смятат, че ползите следва да се поделят поравно сред всички

26 % смятат, че първо следва да се възползват живеещите във високорискови райони

Въпросът за това кой следва да се възползва от помощите за приспособяване е наднационален приоритет. Мнозинството (54 %, малко под средното в ЕС за 57%) от българите отчитат необходимостта от подкрепа за усилията за приспособяване в света и смятат, че тяхната страна трябва да направи повече за най-уязвимите развиващи се нации, за да се приспособят към задълбочаващите се последици от промените в климата.