Изслушване за сделката "ЧЕЗ" + детайли

Както е известно на 1-ви март се състоя в парламента се състоя съвместното заседание на комисиите по енергетика и контрол над службите,  на които бяха изслушени институциите за сделката за ЧЕЗ.

На заседанието присъствуваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова, Димитър Георгиев, председател на ДАНС, Галя Димитрова, изпълнителен директор на Национална агенция по приходите, Душан Щраух, посланик на Чехия, Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на ББР, Юлия Ненкова, председател на Комисията за защита на конкуренцията, Иван Иванов, председател на КЕВР, Бойко Атанасов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, Гинка Върбакова, собственик на компанията купувач на ЧЕЗ „Инерком България“ ЕАД, Милена Стоева, председател на директорите на „Инерком България“ ЕАД, Петър Петров, зам.-изпълнителен директор на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол.

Как протече изслушването? Ето  основни детайли от него:

 „Бизнесът и политиката са две различни сфери. Вие политиците създавате законите, а ние трябва да ги спазваме“, коментира Гинка Върбакова, собственик на компанията купувач на ЧЕЗ „Инерком България“ ЕАД.  „Не съм искала и не искам да познавам политици, извън официалната част. Затова не ме познавате и никой не е знаел за мен до този момент“. На мен не ми е известно съпругът ми да познава Бойко Борисов и да се е срещал с него. Това каза още тя в отговор на въпрос на депутата от БСП Елена Йончева дали съпругът й се познава с премиера Бойко Борисов и дали се е срещал с него извън МС.

Водят се преговори с международните банки за предоставяне на банковото финансиране, общата сума е резултатът от тези преговори. Това каза Веселин Захариев, финансов консултант по сделката за ЧЕЗ.  „Част от финансирането се предоставя от собственика като собствен капитал, а другата част от банки. Това е стандартният начин. Сделката е по английското право, спазваме някои регламентации, свързани с това“, обясни той. „Обезпечение по сделката няма да бъдат активи на нито едно от придобиваните дружества, защото това не е разрешено от българското законодателство“, уточни Захариев. „Смятаме да използваме собствен капитал, генериран през годините, а ако се наложи да поискаме и заем. Този заем няма да бъде обвързан по какъвто и да е начин с придобиваните дружества“, посочи финансовият консултант. „Нито една банка, независимо българска или международна, няма да финансира сделка, за която не се чувства комфортно“, коментира той. „Това е класическа структура за подобна сделка. Ако разгледате сделките от последните 10 години, почти всички са финансирани по този начин“, каза още Захариев.

Никой от правителството не знаеше какъв ще бъде изходът от сделката. Разполагахме с публичната информация от медиите. Това каза министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова. „В информацията от институциите не става ясно какво ще реши чешката държава за продажбата на своя актив“, посочи тя. „Ние не продаваме нищо, чешката държава продава. Правителството няма никаква опция за участие в тази сделка и това се доказа по безспорен начин“, изтъкна министърът. „През 2004 година ПП ГЕРБ не е съществувала, моля да не ни карате да се чувстваме виновни и да даваме отговори за приватизацията, които вие знаете“, се обърна Теменужка Петкова към БСП. Според нея сделката за ЧЕЗ е станала причина за невероятно напрежение, което е силно преувеличено. „За да може да се потуши напрежението един отговорен държавник, какъвто е Бойко Борисов нямаше друг полезен ход, освен да се опита да проведе разговори за възможността българската държава да има контролно участие по отношение на активите на ЧЕЗ“, каза още министърът.

Намеренията за продажба на ЧЕЗ датират от май 2010 година. Това каза председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ Драгомир Димитров. “В България от ЧЕЗ са били притеснени от намерението на българските власти за преразглеждане на отношенията със всички ЕРП-та“, обясни той. „През 2010 година са водени преговори с няколко компании, най-сериозни са били преговорите с Енерго ПРО, но фирмата не е проявила интерес“, коментира Драгомир Димитров. „От първото полугодие на 2012 година интерес за придобиване на ЧЕЗ е имало от руски холдинг и американска компания. Най-напреднали са били разговорите с руски холдинг, който се е отказал по икономически причини“, обясни председателят на ДАР. „Първоначално обявената цена на ЧЕЗ е била 240 млн. евро. Според оценки на специалисти, по наши данни, чехите са имали готовност за отстъпка в цената до ниво 200 млн. евро или отсрочка за плащането на сумите от 2-3 години“, уточни Драгомир Димитров. „Според поръчано проучване от страна на един от участниците в търга активите на ЧЕЗ в България се оценяват на около 225 млн. лева. Може да се направи извод, че обявената цена е силно завишена“, каза още той.

 Дали днес опозицията не обслужва някой от кандидатите, които тогава са участвали в това съревнование за ЧЕЗ, попита председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.  „Това, което чухме от политиците е както винаги да изместим темата - една чисто търговска сделка я превърнахме в политически проблем“. Никой днес не си даде отговор защо водим този дебат. Нямаше да го водим, ако 2002-2004 година, когато са се водили разговори и са се взимали решения, в които БСП са участвали и не са се противопоставили. През  2004 година при извършването на приватизацията се приватизираха 67%. При оставането на тези 33% някой може ли да каже каква е защитата на държавата - умишлено бездействие или умисъл да загубим националния си интерес. Колеги от БСП - защо не защитихте интереса, когато имахте възможност. Искате да превърнете една сделка, която се случва в Чехия, в политически проблем“, изтъкна Цветанов.

Нямам офшорни компании, каза Гинка Върбакова в отговор на въпрос има ли офшорни компании .

За фирмата „Инерком“ не са установени водени преписки и дела, съобразно информацията от Прокуратурата, каза  Димитър Георгиев, председател на ДАНС.  „През 2014 година в ДАНС периодично е получавана информация от ЧЕЗ за намерение да продаде активите си в България. Тези действия са свързани с протестите от февруари 2013 година“, обясни той. „През 2015 година отново е получена информация, че ЧЕЗ обмисля поетапно преустановяване на дейностите си в България“, допълни Георгиев. „През този период като евентуални купувачи на активите на чешката компания са руско дружество, както и българо-австрийска компания. Водени са и преговори с турски инвеститор“, уточни той. „Установено е наличие на водене на прокурорски преписки от 2010, 2014,2015 и 2016 година срещу управление на лизингово дружество, което е ощетявано с чуждо имущество, където взаимополучатели са от семейство Върбакови. 4 от проверките са прекратени, по 2 от тях работата продължава. До момента няма повдигнати обвинения срещу лицата“, каза още той.

3 млн. българи трябва да стоим и да чакаме благоговението на Гинка Върбакова да си прехвърли ли акциите и да се поддаде на политическия шантаж или не. Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова. „Правителството е знаело, нещо повече държавата се е ангажирала по сделката. Службите са информирали навреме какво се случва. Институциите са с вързани ръце, защото нямат такива правомощия. Най-важното в този казус е да защитим правата на 3 млн. потребители. Бойко Борисов излъга, че всички институции проверяват сделката за ЧЕЗ“.  По думите й институциите не могат да започнат такива проверки, защото нямат законови правомощия и са безсилни.

Нито един лев от банката не е ангажиран със сделката за ЧЕЗ. Това каза Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие.  „Нито веднъж премиерът Бойко Борисов или министърът на финансите Владислав Горанов не са влияли по никакъв начин на банката за нито една нейна сделка. Странно е български банки да участват в подобни изслушвания, още повече само една от цитираните в медиите. Ние като институция, която се ръководи от принципите на прозрачност, сме тук от уважение към парламента.  Във връзка с публикации в Чехия и България, излизаме на два пъти с публични позиции, които съвсем точно казаха, че банката не е кредитирала компанията „Инерком“, не е отпускала банкови гаранции, нито за закупуване на ЧЕЗ, нито за рефинансиране на заем“.

Все още нямаме финализирана сделка затова КЕВР не може да разглежда фирмата на Гинка Върбакова като лицензиант на ЧЕЗ, каза Иван Иванов, председател на КЕВР. „КЕВР започва дейности за контрол върху дружествата от момента, в който придобият лиценз. В случая лицензирани дружества не са нито ЧЕЗ АД, нито ЧЕЗ България, лицензирани с ЧЕЗ Разпределение, ЧЕЗ Снабдяване и още няколко по-малки“, уточни Иван Иванов и изтъкна, че КЕВР в момента упражнява контрол върху тях. „При нефинализирана сделка се произнасяме само, когато се продава обособена част от лицензирано предприятие. Случаят не е такъв. Произнасяме и се достига до разделни дейности в самото дружество. КЕВР в рамките на правомощията си ще осъществи изцяло контролът след смяната на собственика на ЧЕЗ, независимо кой е той“, заяви Иван Иванов.

Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова обясни, че компанията „Инерком България“ не е подала никакво искане към комисията. „Ако постъпи такова ще бъде подложено на предварителен контрол. Ще се направи основен преглед на изискванията, които предвижда закона и ще се произнесем дали има някаква промяна в енергийния сектор“, обясни тя.

Галя Димитрова, изпълнителен директор на Национална агенция по приходите посочи: „Проверяваме „Интерком България“ в рамките на правомощията си на базата на информацията за приходи, разходи, начислени и платени разходи“. Тя уточни, че проверките продължават, но на този етап не може да се очаква от нея да даде информация. Бойко Атанасов, зам.-председател на Комисията за финансов надзор посочи: „Нямаме законови правомощия да извършваме предварителен надзор, но следим цялата информация“.

Политици от една партия попитаха как може Гинка от Пазарджик да си купи ЧЕЗ. Бих върнала въпроса- как може млада дама на 28 години от село Крушовица да си купи „Техноимпекс“, каза Гинка Върбакова.  „Съгласни сме да включим държавата в сделката, така че да има контрол върху електроразпределителното дружество в бъдеще, за да бъдат сигурни крайните потребители. Веднага ще започнем разговори с продавачите да включим държавата в тази сделка. Не сме търсили разговори с нито един български политик.” „Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, че сме поставени лица, че участваме в схеми за скрито придобиване“, заяви тя. „Който твърди това трябва да го докаже в съда.  Готови сме да се срещнем с президента, с политическите централи, с правителството,  за да кажем истината, да оставим фактите да говорят, да успокоим обществеността“, каза още тя.

Подценихме възможността да бъдем атакувани от компании, които искат да провалят сделката чрез оказване на политически натиск в България и Чехия, каза Върбакова.  „Яростното политизиране на продажбата на дружеството достигна до степен на сатанизиране. Някои политици видяха в тази сделка единствено и само възможност за повишаване на политическия си рейтинг. Бяхме набедени в политическа и икономическа постановка. Отказваме да участваме в този сценарий. Искаме да опровергаем съмненията, че нямаме финансови възможности за обезпечаване на сделката. Държим да защитим доброто си име, ще отговорим на всички спекулации, на грозните определения, които бяха отправени към нас. „Убедени сме, че това е наше законно право и единствено отговорно поведение в тази ситуация“, каза още собственикът на компанията.

Проучване

Огромната част от българите са против случващото се с ЧЕЗ и искат по-ефективна намеса на държавата. Общественият отзвук е мащабен. Българите не възприемат добре действията на властта до този момент. Това са част от изводите от експресен, независим от външно финансиране, телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 800 души на възраст 18 г.+ по специална панелна методика, която осигурява максимална надеждност на данните. Сондажът е проведен на 28 февруари и 1 март. Максималното стандартно отклонение е ± 3.5 при 50% дялове.

На практика цялото общество вече знае за скандала около ЧЕЗ. 93% от запитаните твърдят, че са чули. 72% от чулите намират идеята за тази сделка за ненормална и неприемлива, а само 16% намират случващото се за нормално и приемливо. Останалите не могат да преценят. Общественото мнение явно еднозначно се противопоставя на случващото се.

Затова и българите обвиняват правителството – мнозинство от 61% казват, че министърът е допуснал грешка, а мнозинство от 56% намират, че премиерът Борисов е допуснал грешка. Голямата част от тези отговори са автоматични и хората закономерно търсят вината у ресорния министър. За това спомогна и бързата оставка на министър Петкова, първоначално възприета от Борисов.

Откроява се желание за по-ясна държавна намеса. Мнозинство от 72% иска държавата да отмени сделката, а 17% смятат, че държавата не трябва да се меси. Останалите се затрудняват да формират позиция. Както може и да се очаква, преобладаващото мнение по отношение на електроразпределителното предприятие клони към идеята то да е държавна собственост. Мнозинство от 75% подкрепят идеята държавата да купи ЧЕЗ, 20% са против, а останалите се колебаят.

Изслушването продължи четири часа, втората част бе закрита за медиите.