Източна Европа е на кръстопът

След две десетилетия на безпрецедентен просперитет развиващите се икономики в Европа се намират на кръстопът, който ще отведе някои по пътя към още по-силен ръст и ще засегне сериозно други.
От Балтийско до Черно море 10-те бивши комунистически държави, които се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) от 2004 насам, преосмислят своите икономически модели в условията на спад, който не се очаква да спре поне до късно следващата година.
Други държави, които са извън ЕС, също попаднаха в капана на кризата, но все още не са предприели реформи в посока на отваряне на пазарите си, изисквани за присъединяване към блока, което ги поставя в още по-неизгодна позиция за възстановяване.
Онези, които разчитат на спасителна помощ от МВФ като Латвия, Унгария и Румъния, както и Украйна и Сърбия, трябва да намерят начин за ограничаване на държавните разходи в условията на забавен ръст и спад в приходите, пише изданието.
Също така страните в ЕС трябва да се запитат колко бързо трябва да въведат еврото и дали широко подкрепяният модел, ориентиран към износа, е все още най-подходящ.
Политици от региона се очаква да включат тези въпроси в дискусията си утре, когато ще се срещнат в Лондон за годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
„Сега се намираме на кръстопът по отношение на процеса на интеграция“, казва Ларс Кристенсен, главен икономист в Danske Bank. „Сега наистина се виждат разликите между страните, които продължиха с реформите през 20-те години, и онези, които просто отвориха своите икономики.“
От ЕБВР смятат, че развиващите се икономики в Европа ще се свият средно с 5,2% тази година, като най-голямото свиване от 7,5% е прогнозирано за Русия, а за Украйна то е с 10%.
„Имахме катастрофално четвърто тримесечие на 2008. и много слабо първо тримесечие на 2009 г.“, казва президентът на банката Томас Мморов. „Наблюдаваме известно възстановяване, но не можем да прогнозираме нищо по-добре от това, което направихме.“
Спорд Deutsche Bank страните членки от Източна Европа са повишили своите жизнени стандарти на базата на паритета на покупателна способност с 50-70% спрямо 1990. Сега той е на ниво от 59% от средния в ЕС.
Но ако има разлика между страните в ЕС и тези извън, в рамките на 27-те членки на блока също съществува значително разграничение, пише изданието.
Икономистите разделят онези, които се придържаха към реформите след присъединяването си към ЕС, от другите, които разчитаха на вълна от чуждестранни инвестиции по време на едно десетилетие на ръст, който се наблюдаваше при всички, независимо от тяхната политика.
Сред първите са Чехия, Словакия и Полша, които контролираха своите финанси и привлякоха чужди компании, въпреки че наскоро бяха засегнати от спад в търсенето.
Другите включват страни като Унгария и България, които не бяха много активни в подобряването на бизнес климата, както и Литва, Латвия и Естония, които използваха евтино кредитиране за своя експлозивен ръст, но сега са изправени пред болезнено забавяне.
„Страните, които се намират в най-лошата ситуация, са в нея, защото динамиката на техните реформи бе толкова слаба“, казва Робин Шепърд, директор Международни отношения в консултантската организация Henry Jackson Society. Той добавя, че като последица от тези трудности реформите са препятствани дори още повече.
Онези страни членки, които изградиха солидни индустриални бази, може да се възвърнат към силния ръст през 2011 или 2012, ако търсенето на основните пазари на износ в еврозоната се възстанови, особено след като кризата засегна техните национални валути и ги направи по-конкурентни.
Балтийските стани обаче няма да имат този късмет. Те не само че минаха на негативна територия по отношение на ръста след като се повишаваха с над 10% през изминалите години, но наред с това техните валути са фиксирани към еврото, което ги прави по-скъпи.
Латвия отчете 18% спад в своята икономика през изминалото тримесечие, а БВП на Естония се сви почти с 16%.
Икономическата криза разтърси политическите режими и предизвика бурни протести в редица страни в региона, като изигра роля и за падането на някои правителства като тези в Латвия, Унгария и Чехия.
Въпреки очевидната промяна на курса към държавна намеса в Западна Европа правителствата на Изток, като цяло, се придържаха към правилата, които следваха по пътя към ЕС.
Правителството на Латвия се опитва да намали държавните разходи с до 40%, за да понижи бюджетния си дефицит до около 7% от БВП, което бе поставено като условие от МВФ за осигуряване на спасителна помощ.
Румъния и Унгария, втората от които дълго време бе определяна като изоставаща в реформите, също обявиха планове за значително понижение на разходите.
Според някои икономисти подобни мерки може да са последната защита за тези страни срещу евентуален фалит.
Въпросът е колко дълго политиците ще следват този курс. Повечето страни в региона се подготвят за избори през следващите две години, резултатите от които зависят от това колко дълго ще продължи кризата и от това дали избирателите са уморени от реформи.
„Голямата опасност, която виждам, е, че политиците са толкова уплашени от обществения натиск за увеличаване на разходите за социална политика, че те изоставят реформите“, казва Катинка Бариш, помощник-директор в Центъра за европейски реформи. „И това може да нанесе някои средносрочни щети върху перспективите за ръст в тези държави.“