ИИИ: Нужен ни е 5% ръст годишно

Икономическият растеж на БВП е 3,1 процента през 2018 г. Въпреки че растежът остава над средния за страните от ЕС, той е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Това каза доц. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН /ИИИ - БАН/, като представи Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България за 2019 г., с фокус върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката. Представянето на доклада е включено в календара от събития, посветени на 150-годишнината от създаването на БАН и 70-годишнината на ИИИ, заяви директорът на Института проф. д-р Александър Тасев.

Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далеч в бъдещето. "Тези темпове, които постигаме, са крайно недостатъчни", изтъкна доц. д-р Йоцов. Той прогнозира, че ще има леко забавяне на икономическия растеж през 2019 г. , а евентуално той може да се възстанови през следващата година.

През 2018 г. износът остава близко до нивата си през 2017 г. Продължава установената тенденция за концентрация на износа към страни от ЕС. През 2018 г. вносът нараства с 3,7 процента спрямо 2017 г. , посочи гл. ас. д-р Недялко Несторов - член на авторския колектив. По думите му България купува стоки основно от Германия, Русия, Китай, Италия и Турция. Тези пет страни формират 42 на сто от вноса в България.

Основата потребност на българина е от потребителски стоки и българското производство не успява да задоволи нуждите на потребителите и се налага да се внасят такива стоки. България се затвърждава като износител предимно на стоки с ниска добавена стойност - основно суровини, допълни гл. ас. д-р Недялко Несторов.

Препоръки за икономическата политика

Икономическият растеж, отчетен през последните 3 години, може и да изглежда висок на фона на средния за сраните от ЕС, но все още е далеч от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. Оказа се, че икономиката е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може сама да генерира висок и устойчив растеж. Важното за българската икономика е постигане на дългосрочен и траен икономически растеж минимум 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, трупало с години.

Моделът, основаващ се на търсенето на икономически предимства чрез данъчна конкуренция и на акцентиране върху косвените данъци, е изхабен. Пропорционалното данъчно облагане изчерпва и малкото предимства, които има пред прогресивното облагане, възприето във всички високо развити страни. Затова трябва да се инициира дебат за ролята на данъчната система с участието на експерти от всички области на обществения живот.

На базата на направения анализ в доклада, оценки и идентифицирани рискове пред икономическото развитие, могат да се формулират следните препоръки:

Поддържането на устойчиви темпове на икономически растеж чрез ускоряване на кредитната активност в страната, подобряване на международната конюнктура и усвояване на европейските средства, заделени за България през програмния период 2014-2020 г.;

Мерките, предвидени в актуализираната средносрочна рамка на правителството за 2020-2022 г., се очаква да имат умерен социален ефект и краткосрочно влияние върху икономическия растеж чрез създаване на по-голямо търсене. Следва да се помисли за ново актуализиране на пенсиите и за преосмисляне на механизма за определяне на минималната работна заплата;

Преструктуриране на публичните разходи и радикални промени в няколко основни направления, като: образование (с акцент върху училищното образование); здравеопазване (развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа); отказ от монопола на НЗОК; пенсионна реформа, отговаряща на демографската структура, с оглед засилване на ролята на втория и третия стълб и намаляване на трансферите от държавния бюджет; икономическа инфраструктура – води, електропреносна система и транспорт; по-справедлива и рационална данъчна система;

Важните и структуроопределящи реформи да се извършат след внимателна „оценка на въздействието“, доколкото може да се наложи да се избира между временен по-висок дефицит пред дългосрочни ефекти, за да се гарантират по-добри, отговорни и прозрачни политически решения и ясни нормативни документи;

Активизиране на политиката по привличане на преки чуждестранни инвестиции, което ще стабилизирала допълнително и паричната система;

Приоритет в правителствената политика да бъде повишаване на ефективното използване на трудовия ресурс, а не толкова намаляване на нивото на безработица в страната. Разработването на стратегия за трайна трудова интеграция на имигрантите, както и създаването на по-добри условия за трудова реализация на регионално ниво чрез намаляване на съществуващите регионални дисбаланси, също е стъпка към задържане на работната сила в страната.