ИИИ: Ускорен ръст на заплатите след еврозоната

Най-стабилният и статистически значим ефект от присъединяването на България към еврозоната през 2026 г. се очаква да е ускоряването на растежа на работните заплати, ако следваме опита на вече присъединилите се страни към еврозоната. За да се запази конкурентоспособността на икономиката ни обаче, бъдещият ръст на заплащането трябва да се поддържа в съответствие с производителността на труда.  

Това заяви проф. д-р Виктор Йоцов по време на дискусия в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. И предупреди, че ако изоставането на производителността не се навакса, това може да доведе до първоначална инфлация, подкопаваща реалния ръст на работните заплати.

Дискусията се проведе по време на кръгла маса, на която бяха представени резултатите от първия етап на научноизследователския проект: „Адаптиране на пазара на труда в условията на членство в еврозоната: социално-икономическа динамика, технологична модернизация, демографски промени и образователно преструктуриране“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Водеща организация в него е СУ „Св. Климент Охридски“ в партньорство с ИИИ при БАН и Университета в Рединг във Великобритания.

Като анализира пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които в еврозоната, проф. Йоцов заяви, че голяма част от положителните тенденции след 2000 г. като: нарастващо равнище на заетост, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока производителност, се дължат преди всичко на интеграцията в ЕС, а не толкова на приемането на еврото.  

В този смисъл, не смяната на валутата, а структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС са основните двигатели на конвергенцията, смята икономистът на БАН.

По време на кръглата маса бе представен и доклад с анализ на развитието на пазара на труда в България за периода 2003–2024 г., прогнозни модели за бъдещото му развитие и ключови настоящи и очаквани структурни дисбаланси. 

Според доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от СУ „Св. Климент Охридски“ очакванията за развитие на пазара на труда очертават: продължаващо намаление на работната сила и заетостта, нарастване на дела на заетите с висше образование, съчетано с излишък на такива кадри, недостиг на работна сила със средно образование, който няма да бъде компенсиран без промени в трудовата мобилност и миграционните процеси, по-слабо търсене на работници с основно и по-ниско образование, което може да задълбочи социалните и икономически предизвикателства.

Очакваният недостиг на работна сила и нарастващото заплащане ще доведат до увеличаване на инвестициите в автоматизация, дигитализация и нови технологии като начин за компенсиране на дефицита на кадри, каза тя. И добави, че въвеждането на еврото в България също ще има въздействие, като се очакват положителни ефекти като: по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.

В рамките на проекта, в сградата на ИИИ при БАН, бе открит и Съвместният изследователски център в областта на иновативните политики на пазара на труда в България.