АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Най-ниски са те в България - средно 10,6 евро на час, следвана от Румъния - 12,5 евро и Унгария - 14,1 евро. Най-високи разходи за труд в ЕС са отчетени в Люксембург - средно 55,2 евро на час, Дания - 50,1 евро на час и Белгия - 48,2 евро на час.


Според доклада за Трансатлантическата икономика инвестициите на САЩ в България възлизат на 514 млн. щ. д. – стойност, която е без промяна спрямо Доклада от 2024 г. Докато българските инвестиции в Америка намаляват до 74 млн. щ.д. (с/мо 102 млн. щ. д. през 2023 г.).


През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на предходната година най-голямото увеличение на почасовите разходи за труд за цялата икономика е регистрирано в Хърватия (+13,9 на сто), Полша (+13,8 на сто), Румъния (+13,1 на сто) и България (+13 на сто).


Европейската стоманодобивна промишленост е от фундаментално значение за европейската икономика, като осигурява ресурси за критични сектори като автомобилостроенето, чистите технологии и отбраната.


Според доклада на Европейския парламент сивата икономика в България е 33,1 на сто, докато данните на АИКБ, базирани на Композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС), сочат, че през 2022 г. този дял е 21,42 на сто.


Европейската инвестиционна банка предоставя гаранция от 75 млн. евро на Пощенска банка в България с цел разширяване на финансирането за средни предприятия и укрепване на националната икономика.


Икономиката на Китай е втората по големина икономика в света, като БВП на страната възлиза на близо 18 трилиона долара. Китайската икономика постигна целта на управляващите в Пекин за годишен ръст през 2024 г. от "порядъка на 5 на сто". Безработицата в страната обаче остава "устойчиво" висока, отбелязва Ройтерс.


Сред страните от ЕС най-голям дял предприятия, извършващи онлайн продажби, има Литва - 42,1 на сто, следвана от Ирландия (39,6 на сто) и Дания (38,8 на сто). В другия край на скалата Люксембург има най-нисък дял - 12,2 на сто, следван от Румъния (14,7 на сто) и България (15,1 на сто).


Най-голям дял на потребителите, ползвали електронни административни услуги, е регистриран в Дания (98,5 на сто), следвана от Нидерландия (96 на сто) и Финландия (95,4 на сто). На другия полюс са Румъния (25,3 на сто), България (31,5 на сто) и Италия (55,1 на сто).


У нас те са 26,8 на сто, следвана от Румъния (23,9 на сто), Латвия (23,3 на сто), Гърция (21,7 на сто), Естония (21,2 на сто) и Кипър (20,0 на сто). За разлика от тях, по-малко от 10 на сто от наетите лица са получавали ниски заплати в Португалия (1,8 на сто), Швеция (4,1 на сто), Финландия (6,5 на сто ), Италия (8,8 на сто), Словения (9,4 на сто) и Франция и Дания (по 9,7 на сто).