Икономиката & опитът за преврат в Турция

Бисер Манолов, Personal Blog

Политическите коментари и анализи за случващото се в Турция през последните дни не секват. Според мен обаче е интересно да се разгледат икономическите процеси през призмата на политическите турболенции. През този поглед отговорите на много от поставяните въпроси изкристализират еднозначно. За България Турция представлява изключително важен търговски партьор и точно поради тази причина е абсолютно неуместно политическото говорене, което може да влоши тези взаимоотношения. Да припомня, че турската икономика, на база брутен вътрешен продукт, се нарежда на 15-о място в света и на 5-о в Европа. В допълнение към горното преди пет години бе приета общонационална програма, според която правителството има амбиции в периода 2020-2025 година на изведе турската икономика сред десетте най-големи в света. Потенциалът й с оглед на демографската структура е огромен. Турската нация е сред най-младите. От тази гледна точка изводът, че българо-турските икономически взаимоотношения са определено подценени, се налага от само себе си. Малко встрани, но не много, от всичко казано дотук, според „Forbes“ в Истанбул има 37 милиардери. За сравнение в Москва те са 84, в Ню Йорк съответно 62, в Хонконг – 43, в Лондон също толкова.

Състоянието на публичните финанси бележи поредна година на значително подобрение. През 2010 година съотношението на брутния продукт към държавния дълг бе 46%. Към 2015 година това съотношение спада до 32.9%. В този ред на мисли, като тренд на задлъжняване на държавата, страната стои значително по-добре от нас. В периода 2002-2012 година бюджетният дефицит спадна от 10% под 3%. Към настоящия момент Турция изпълнява над 60% от Маастрихските критерии за устойчивост на публичните финанси.
Разбира се, че не всичко е „цветя и рози“ по отношение на икономиката. След неуспешният опит за държавен преврет кредитната агенция S&P намали с една степен преспективата за държавния дълг. Според прессъобщението от централата на агенцията: „Ние вярваме, че поляризацията на политическия ландшафт ще продължи да ерозира състоянието на публичните институции. Ние очакваме период на крайна непредсказуемост, който ще влоши ситуацията с външните капиталови потоци.“
Да не забравяме, че турската икономика се развива при изключително високи нива на инфлация. Според последната информация, на годишна база инфлацията в страната за 2016 година ще бъде над 7.6%. Основната лихва е в размер на 7.5%. Сами можете да си представите какви са лихвените проценти, при които се финансира турският бизнес и каква е корпоративната печалба, за да могат да се обслужват толкова скъпи кредити. От тази гледна точка има какво да научим от турските предприемачи. Основният турски търговски партньор е Европа. Над 50% от износа на страната е насочен към Стария континет, от тях 10% са предназначени за германския пазар.
За месец май данните за дефицита по текущата сметка бяха изключително обнадеждаващи. За последните 12 месеца търговското салдо между износа и вноса показа до 5% от БВП, което е най-ниското ниво за последните шест години. Да, турската икономика все повече се ориентира към вътрешния пазар, по тертипа на Китай. Бих желал да дам и следния пример. Населението на Истанбул варира между 15 и 18 милиона души. Средната възраст на това население е около 33 години. Сами може да си представите за какъв огромен потенциал на покупателната сила става въпрос в средносрочен план.
Данните за индустриалната продукция за май 2016 г. отчитат нарастване с 5.5% спрямо същия период на миналата година. За цялата 2016 година този икономически индикатор се очаква да отбележи ръст с 3.7%. И това, забележете, става въпреки несигурната политическа обстановка. Следва да се отбележи и фактът, че икономиката на страната има колосални резерви, които са способни да абсорбират шоковете на политическата сцена.
Според турската централна банка през 2017 година инфлацията ще падне под 6%. Спомням си, че навремето турската икономика бе давана като пример за това как една страна може да направи икономическа експанзия в условията на хиперинфлация. Като цяло трябва да се отбележи, че лихвената политика на централната банка е изключително динамична. В началото на годината основната лихва бе 9.58%. През месец април тя падна до 6.57%, след което бе повишена на 7.64%. Това рефлектира изключително много и върху котировките на турската лира. Колкото и да е странно след понижаване на основната лихва в периода януари-април, тя повиши стойността си спрямо долара от 3,1 лири за долар до 2,8 лири за долар. Въпреки опита за държавен преврат може да се каже, че турската лира не направи видим спад. Миналият петък валутните пазари приключиха при нива от 3,09 лири за долар.
За мнозина макроикономисти оцеляването на турската икономика в условията на хиперинфлация от началото на века бе почти неразгадаем пъзел. Точно поради тази причина може да се говори за типично „турски иконономически модел“. През 2010 и 2011 година Турция отчете зашеметяващите 9.2%, съответно 8.5% икономически растеж. Това я превърна в най-бързо развиващата се икономика в Европа и една от най-бързо развиващите се в света.
Разбира се, че в средносрочен план политическите проблеми могат до известна степен да се прехвърлят и към реалния бизнес. Видяхме как туризмът бе ударен почти фатално, първо след руското ембарго и след това с опита за преврат. За да си представим размера на щетите, само ще спомена факта, че през 2013 година 37.8 милиона пуристи са посетили страната, като очакванията за спад в сектора за 2016 година се движат в диапазона между 30 и 50%. Турция е шестата по популярност световна туристическа дестинация, която носи между 27 и 30 млрд. долара приходи в страната. От туристите 15% са германци, 11% – руснаци и 8% от Обединеното кралство. Със сигурност 2016 година ще бъде най-лошата за сектора от началото на века.
България граничи с една от най-мощните световни икономики. Длъжни сме да притъпим политическите си пристрастия, когато говорим за национални бизнес интереси. Каква е причината Ердоган да се извини на руснаците за сваления руски самолет? Не може да бъде различна от чисто икономическите интереси. Точно такава трябва да бъде позицията и на родните политици, чисто икономическа, останалото е просто евтин популизъм.