Икономиката дава добри сигнали

Радио Фокус
Г-н Богданов, накъде ще поеме българската икономика през следващата година, според вас?
Лъчезар Богданов: Първо трябва да отчетем, че със сигурност политическата ситуация има влияние върху икономическото развитие и особено в ситуация, когато така или иначе е доста крехко това икономическо възстановяване след кризата и с доста бавни темпове се задвижва, да кажем тази част от икономиката, която дори в тези трудни времена е относително успешна. Естествено, че всяка политическа криза би имала някакво влияние и това много лесно може да обърне малкия растеж плюс да го върне на нула или да го върне обратно – това е на макрониво картината. Със сигурност българската икономика, колкото и парадоксално да звучи, 2013-а даде няколко доста позитивни сигнала на фона на целия 4-5-годишен период от началото на кризата. Това, разбира се, няма нищо общо с политическата ситуация, напротив – това е въпреки политическата ситуацията, въпреки „усилията” на множество политици да пречат и да увреждат бизнес климата в страната. Така или иначе някакъв малко по-разпознаваем процес на възстановяване в част от икономиката, в секторите, които успяха да се преструктурират. Виждаме, че има такива, които вече по-активно наемат нови работници, виждаме, че има инвеститори, които започнаха нови проекти именно в последните 1-2 години. Така че има някакви знаци за оптимизъм, но те са доста плахи и много лесно могат да бъдат обърнати наопаки, както от българските политици, разбира се, така и от европейските, и от общата несигурност. Нека не забравяме, че доста от проблемите, които са трупани между другото в Европа не от последните 3 години, а от последните 20-30 години още стоят.
Кои са секторите, в които би могло да се отбележи ръст през 2014 година?
Лъчезар Богданов: Както някои коментатори с лека подигравка към икономистите прогнозират, понякога най-добрата прогноза е всъщност текущото състояние. Тоест гледаме какво се случва последните няколко месеца или години и това вероятно ще продължи да се случва, има голяма вероятност да се случва. Виждаме, че има сектори, особено в индустрията, които работят за външни пазари, които се свързаха и станаха част от международни вериги на добавена стойност, така да се каже, на големи производствени процеси. Тоест те се интегрираха в една глобална, ако не глобална, поне европейска икономика. Успяха между впрочем да изместят конкуренти именно в периода на кризата. Тоест взеха бизнес от други производители, които преди това са работили в други страни. За тези компании, за тези сектори дори кризата почти не се усети. Колкото и странно да прозвучи на някои от слушателите в производството на елементи, свързани с автомобилостроенето, за производство на машини, на електрически съоръжения и на лекарства, на фармацевтични продукти – това са все производства, които се развиват изключително успешно и вероятно ще продължат да се развиват, ако, пак казвам, политическата ситуация не се влоши до ситуация, в която да изгони тези инвеститори от страната и да спре интереса на нови, които и в момента проявяват интерес към създаване на мощности. По отношение на услугите безспорно е, че част от браншовете предлагащи висококвалифицирани услуги също много добре се развиват. Туризмът се развива добре. Отварям една скоба, в целия период на така наречената обща икономическа криза туризмът всъщност отчиташе макар и минимални ръстове, по отношение на броя на туристите. Да, но в някои случаи цените леко паднаха, да – има доста силна конкуренция вече в масовия туристически продукт, но в крайна сметка България явно предлага нещо, което като цяло се търси, така че и там виждаме, че има някакви знаци за не много бърз, но все пак растеж. Така че има доста сфери, в които нещата се развиват добре. Проблемът е, че с темповете, с които се случва растежът там не беше достатъчен, че да компенсира срива в тези индустрии, услуги, които бяха най-силно засегнати след финансовата криза и съответно затова имаме между 400 и 500 хиляди работни места по-малко, отколкото примерно през 2008 година.
А как си обяснявате затварянето на няколко чужди предприятия, от последни дни мисля, че три на брой ?
Лъчезар Богданов: Това, разбира се, само по себе си е притеснителен факт, но нека повторя. България вече е част от глобалната икономика и особено от европейската икономика, и особено от икономиката на региона най-общо казано в Югоизточна Европа. Когато пазарите са отворени, когато конкуренцията е ожесточена всеки производител търси от една страна най-добра възможност за производство, от друга страна, най-добрата логистична връзка. И точно, както инвеститори, които са имали заводи, да речем, в Румъния или в Унгария, или в Чехия идват и преместват производствата си в България, така понякога се случва и обратното. Ключовото е тези, които идват и предпочитат в България да са повече от тези, които излизат от България. Това е елементарна аритметика. В крайна сметка, за да има инвестиции, за да има работни места и те да се увеличават – това е ключовото. Тоест за всеки, напуснал страната да има двама или трима, които предпочитат страната. Това е важното, но няма как да спрем процес, няма как да очакваме никой да не напуска изобщо България, това просто е малко утопична мечта. Пак казвам, да се фокусираме върху тези, които идват, и които избират, или които пред избора дали да дойдат са се отказали и да разберем защо са се отказали, иначе, разбира се, че ще има и такива. Със сигурност важно е общата тенденция да е в посока на повече нови инвестиции в страната.
И един последен въпрос. Той е свързан с коментара на бившия премиер Бойко Борисов , който очерта доста мрачна картина, че през март следващата година положението в страната ще стане отчайващо, защото парите ще свършат. Извън политическото говорене, обаче колко основание има в неговите твърдения?
Лъчезар Богданов: При всички случаи това правителство няма лукса на късната тройна коалиция, последната година от мандата и на началото на управлението на ГЕРБ – да започне с много голям, свръх, така да го наречем, резерв фискален, с който да покрива дефицити, когато те се наложат. В този смисъл пределно ясно стана, между впрочем още от края на миналата година, но сега още по-видно е, че всеки лев допълнителен дефицит означава допълнителни нови заеми. От друга страна виждаме, че инфлацията я няма, за да помага на бюджета, тоест да се събират вече приходи, просто, защото цените растат и това увеличава оборотите и доходите и оттам приходите в бюджета. Тоест финансовото министерство и правителството ще са изправени пред много трудната ситуация да работят в среда с леко увеличение на приходите. Всяко увеличение на приходите ще означава усилие в повече събираемост, повече разкриваемост на контрабанда, на данъчни нарушения. Ако не се справи с това, а същевременно има популистки намерения и натиск да харчи пари, включително в изключително грандиозни проекти, за които чуваме в последния месец свързани с енергетиката, във възстановяване на някакви индустриални предприятия, както се казва, хвърчат в медийното пространство десетки милиони и стотици милиони левове. Източник за средства няма друг, освен нови заеми и до един момент това ще е възможно, от този момент ще се стигне до ситуация, в която няма кой да дава повече заеми на България и на български държавни предприятия, за да правят такива експерименти. Това е рисковият сценарий. За този сценарий и аз, и други колеги говорим от години, той не се е появил магически през последните десет дни. Просто има една критична точка, която, разбира се, никой не знае точно кога ще дойде. Много трудно може да се прогнозира, но със сигурност има такъв момент, в който доверието се губи и страната навлиза в една спирала на финансово недоверие.