Икономиката преди местните избори

Кристофор Павлов, Главен икономист на Уникредит за България

Очакваме икономическия растеж в България през тази година да се ускори преди икономиката да се забави през следващата година, когато няколко външни фактора ще тежат върху представянето й според нашият глобален сценарий. Управляващата партия ГЕРБ изглежда добре позиционирана, да спечели местнитеизбори на фона на солиден ръст на доходите и рекордно ниска безработица. Отбелязан беше напредък по изпълнението на плана за присъединяване към еврозоната,което беше отчетено от водещите рейтингови агенции, които са с положителна перспектива за рейтинга на България.

Българите ще отидат до урните на фона на рекордно ниско ниво на безработица

Повишихме прогнозата си за растежа на БВП през тази година до 3,5% от 3,3%, като очакваме растежа умерено да се забави през 2020 година до 2,9% от 3,1% (в предходната ни прогноза). Положителната ревизия на растежа през тази година отразява комбинация от по-силен от очакваното растеж на износа и устойчивото подобряване на условията на пазара на труда, на фона на убедително възстановяване на работните места и ръста на заплатите. Въпреки това,очакваме растежът на БВП да се забави през 2020 г., поради действието на комбинация от външни фактори, включително по-слабо търсене в еврозоната, несигурността предизвикана от търговските войни и слабия растеж на САЩ, които ще оказват въздействие според нашия глобален сценарий.

Тези три фактора ще доведат не само до по-слабо търсене на български износ, но и до по-голяма несигурност, която вероятно ще се отрази на ръста на частните инвестициите. Последното изглежда вече се вижда в най-новите проучвания за доверието на бизнеса, където глобалната несигурност стана фактор номер едно, ограничаващ плановете за експанзия на българските компании в промишлеността след продължителен период, в който първото място се заемаше от недостигът на работна ръка.

Вътрешното търсене ще продължи да подкрепя растежа през следващата година, въпреки че може само частично да компенсира въздействието на външните шокове, предвидени в глобалния ни сценарий.

Управляващата партия ГЕРБ планира още 10% увеличение на заплатите в публичния сектор през 2020 г., което в контекста на недостига на работна сила на пазара на труда ще се пренесе изцяло върху останалата част от икономиката, предизвиквайки повишаване на заплатите и в частния сектор в аналогични пропорции.

 Очакваме подобряването на покупателната способност на доходите на домакинствата да продължи, като получи подкрепа не само от силния пазар на труда, но и от допълнително повишаване в кредитирането на домакинствата, което вероятно ще достигне пика си през тази или следващата година.

Друг фактор, който ще подкрепя ръста на частното потребление през следващата година ще бъде намаляващия инфлационен натиск, поради забавянето на икономиката, по-ниските цени на петрола и повишаване на обменния курс EUR-USD, предвидени в нашия глобален сценарий.

Фискални стимули под формата на по-голям обем на инвестиции в инфраструктурни проекти, планиран през следващата година, също ще помогне за смекчаване на въздействието на външните шокове.

Три големи инфраструктурни проекта ще бъдат от особено значение.

Това са магистрала "Хемус" (за завършването на която 1,2 млрд. лв. вече бяха заделени от бюджетния излишък миналата година), реконструкция на железопътната линия София-Пловдив (проект, финансиран от ЕС, вече възложен на международен консорциум, който вероятно ще стартира през 2020 г.,когато приключат всички процедури по обжалване на възложеното строителство) и завършване на най-сложните участъци от магистрала „Струма“ (друг проект, който остана блокиран години наред поради спорове относно избора на маршрут на трасето и въздействието му върху околната среда, и за който в крайна сметка бе постигнат компромис в началото на тази година).

Строителството на жилища ще продължи да увеличава своя принос за нарастването на инвестициите. Търсенето на жилища остава много силно, като индексът на достъпност на жилищните имоти (отразяващ цените на жилищата, заплатите и цената на ипотечните кредити) продължи да се подобрява, достигайки най-високите си нива след присъединяването на страната към ЕС.

Търсенето е малко вероятно да отслабне, въпреки умереното забавяне на икономиката, очаквано следващата година, тъй като цените на жилищата вероятно ще продължат да нарастват, като в същото време надзорните органи изглежда все още не са склонни да вървят към по-сериозно затягане на достъпа до ипотечни кредити, чрез активирането на максимално допустими нива за съотношението на кредита спрямо разполагаемия доход на длъжниците и други пруденциални съотношения предвидени от законодателството.

Детайлния преглед, който ЕЦБ направи на шест български банки,

не предложи изненади. Всичките шест банки отговаряха на минималните изисквания за собствен капитал по член 92 от Регламент (ЕС), No 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета към датата на проверката. В същото време, детайлния преглед приключи със заключението, че две банки, трябва да укрепят капиталовите си позиции.

В отговор на действията, предприети от БНБ, въпросните две банки в момента са в процес на подготовка и съгласуване на планове за увеличаване на капитала, които трябва да адресират констатациите, направени по време на детайлния преглед.

Напредък беше постигнат и в други области, които са част от пътната карта за приемане на еврото.Те включват по-добро прилагане на правилата за борба с прането на пари, по-добро управление на държавните предприятия, както и разработване на оставащите елементи от макро пруденциалните мерки, предвидени в пътната карта за приемане на еврото.

Всичко това увеличи шансовете на България скоро да се присъедини едновременно към валутно-курсовия механизъм ERM II и Банковия съюз, в съответствие със споразумението, подписано с министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната и ЕЦБ през юни 2018 г. Последното бе отбелязано и от агенциите за кредитен рейтинг, в резултат на което в момента и трите водещи агенции за кредитен рейтинг имат положителна перспектива по дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна валута на българския суверен.

Българските избиратели ще отидат до урните за общински избори на 27октомври

(с балотаж на 10 ноември). Гласуването идва в момент, когато икономиката е в пета поредна година на икономическа експанзия, а безработицата е на най-ниското си ниво от 30 години насам. Проучванията, налични в началото на септември, сочат, че няма големи промени в нагласите на избирателите в сравнение с проведените през месец май тази година избори за европейски парламент. Най-вероятният сценарий е ГЕРБ да запази контрола си над местната власт, въпреки че могат да се очакват известни загуби на влияние, особено в северните части на страната, където доходите, заетостта и публичните инвестиции в инфраструктура изостават.

Резултатите от изборите в София са особено трудни за прогнозиране. София традиционно е крепост на десните партии. През последното десетилетие тя бе управлявана от втората най-изявена фигура в ръководството на партия ГЕРБ, Йорданка Фандъкова, която обяви решението си да се кандидатира за трети мандат. Трудно е да се каже дали прагматичният и ориентиран към резултатите подход на г-жа Фандъкова отново ще се окаже привлекателен за избирателите. Проблемът е, че скандалът с покупката на луксозни апартаменти на по-ниски от пазарните цени от лидери на ГЕРБ, който избухна през май и вече доведе до оставката на един от заместник-председателите на партията, ще й тежи. Този скандал е все още пресен в паметта на избирателите и може да се окаже, че ще тежи не само върху нея, но и върху представянето на ГЕРБ в останалата част от страната, особено ако размерът на протестния вот се окаже значителен. Нейния основен опонент, бившият омбудсман Мая Манолова, разбира това и вероятно ще се опита да представи себе си като защитник на морала, който предлага алтернатива на статуквото що се отнася до начина на правене на политика. Подобна стратегия би могла да се обърне срещу нея самата обаче, предвид някои противоречиви епизоди от политическата й кариера в миналото и по-специално участието й в номинацията на Делян Пеевски, местен олигарх и медиен магнат, за ръководител на държавна агенция за национална сигурност през 2013 г., която предизвика масови протести срещу корупцията, които в крайна сметка доведоха до оставката на оглавяваното от БСП правителство на премиера Пламен Орешарски.