Икономисти:По-високи преки данъци & намаление на ДДС

Увеличение на преките данъци е една от препоръките в анализ на „Лабораторията управление на рискове“към НБУ, който бе представен от експремиера Иван Костов на Кръгла маса за приходите от данъци и такси, организирана от Института за икономически изследвания при БАН и Латибораторията.
Според анализа 10% -ят корпоративен данък, който мнозина определят като привлекателен за чуждите инвеститори, всъщност през последните 6-7 години не постига нужния ефект. Докато в периода 2000-2008 година чуждите инвестиции растат с 20% годишно, през 2009-2014 има спад от около 3% годишно.

За да се балансира публичната приходно-разходна система на страната, анализът препоръчва увеличение на възрастта за пенсиониране, увеличение на преките данъци и за физическите лица, увеличение на корпоративните данъци, вдигане на социалните осигуровки, но намаление на ДДС.
Според анализа още през 2015 година цените на енергоносители у нас има вероятност да спаднат съществено заради силното предлагане на по-евтин газ и петрол на световните пазари.
Анализът прогнозира още, че българският износ ще бъде основен двигател на икономическия растеж в следващите години. Износът ще продължава да расте, като това ще доведе до ново поведение на икономическите субекти в страната – а именно инвеститорите ще се насочат към сектори с експортен потенциал.

Доц. д-р Костов акцентира още върху необходимостта от сериозна дискусия в обществото по отношение на данъчната политика. Една от възможните посоки за това е преминаване към прогресивно подоходно облагане, с цел да се повишат приходите в бюджета. Въвеждането на плоския данък не изпълни заложените цели по отношение увеличаването на инвестиционната активност, смята Костов. По думите му този вид облагане няма ефект и върху приходите от данъка върху физическите лица, защото не е стимулирало потреблението. Причината е в застаряващото и все повече намаляващото население у нас, което при тази несигурна политическа и икономическа конюнктура е по-склонно да спестява, подчерта бившият премиер.

Костов посочи още, че в средносрочен и дългосрочен план инвестициите в икономиката ще намаляват, като факторите за това са: продължаващата икономическа криза, влошената структура и здравен статус на работната сила, масовата инвалидизация, корупцията, дълговете и дефиците на банките и ЕС. Според него това означава, че приходите от корпоративни данъци в данъчно-осигурителната система са несигурни и затова тя ще нуждае от промяна.

 

Необходима е широка дискусия за промени в данъчно-осигурителната система – около тази идея се обединиха и другите участниците на кръглата маса.

Решението за въвеждането на т.нар „плосък“ данък беше взето без широко обсъждане, заяви проф. д-р Митко Димитров. По отношение исканията за премахването на пропорционалното облагане и въвеждането на прогресивното подоходно облагане той подчерта, че ако се търси увеличение на приходите, не е необходимо да се променя системата, защото не е задължително да се запази ставката на плоския данък. Пропорционално данъчно облагане не означава непременно ставка от 10%, посочи проф. Димитров и допълни, че е възможно единната ставка да бъде увеличена до 13-17 и дори 20 на сто.

Директорът на ИИИ бе категоричен и за това, че необлагаемият минимум не се свързва непременно с пропорционалното облагане, а със социални функции и премахване на дефект на пазара на труда. Ако има необлагаем минимум, какво пречи да има и семейно подоходно облагане, попита той и посочи, че това само ще подобри справедливостта при облагането. /EconomyNews.bg