Икономическа свобода за 2 лева

ИПИ, д-р Красен Станчев
В сряда, миналата седмица бяха навремени законодателни промени, което ще доведат до символичните два лева начален капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност.
Реформата бе предложена за първи път в България през 1996 година.
Първите публикации, разкриваща забранителната роля на изискванията за учредителен капитал и показващи несправедливата им социална функция, се появяват в Обединеното кралство през 1980-те години. Техен автор е Греъм Банок, тогава съдружник в Икономист интелидженс юнит (http://www.economist.com/index.cfm) и съветник на Института за икономически работи (Institute of Economic Affairs - http://www.iea.org.uk/), създаден по идея на Фридрих Хайек.
Съавтор на подобни, станали христоматийни, публикации е и сегашният вицепремиер на България Симеон Дянков.
Поради естеството на предишната си работа той пропагандираше и наблюдаваше подобни реформи в около осемдесет страни и се очакваше, че в новата си длъжност той ще премахне имуществения ценз за създаване на фирми и в България.
В законодателното събрание нашият бивш колега Мартин Димитров от 2005 година се опитваше да убеди народните представители, че тази реформа е необходима. Той претърпя неуспех, въпреки компромисите, на които беше готов.
Очевидно е, че тази реформа може само да бъде приветствана и че онези, които я прокараха трябва да бъдат поздравени.
В редица други бивши комунистически страни промяната бе направена за около три - четири години, от предложението, обосноваването и обсъждането до въвеждането й.
На България бяха необходими тринадесет години. Защо?
Основната причина е в следното: когато се премахва имущественият ценз за започване на бизнес, гражданите стават по-независими от политиката и правителствата, а вече започналите бизнес изпитват предизвикателствата на конкуренцията.
Групата по интереси между едните и другите в България бе дълго време много по-силна от икономическата и демократичната логика, а и съответно поддръжниците на тази реформа бяха много слаби.


Какво още да направим с 2 лева?

Икономически по-интересният въпрос е какво можем да направим с 2 лв., за да имаме потенциалната възможност да натрупаме доход и да потребяваме подобен род стоки.

Методи В. Методиев, ИПИ
Ако се замислите какво можете на направите с 2 лв. със сигурност нещата не са чак толкова много. Например можете да си купите две билетчета за градски транспорт, можете да си сипете един литър бензин, можете да си купите две бири, да си купите около два хляба и половина и още съвсем малко на брой неща.
Ясно е, че възможността да потребявате тези стоки е на базата на дохода, който сте акумулирали. Тези възможности за потребление са в следствие на определени минали действия и усилия, благодарение, на които имаме тези 2 лв.
Икономически по-интересният въпрос е какво можем да направим с 2 лв., за да имаме потенциалната възможност да натрупаме доход и в следствие на това да потребяваме подобен род стоки.
Един от отговорите дойде през тази седмица от решението на МС за намаляване на минималния капитал за регистрация на компания от 5000 лв. на 2 лв. Каква по-добра възможност от това да откриеш компания за 2 лв. и да се опиташ да реализираш своя предприемачески потенциал.
Ние в ИПИ от години настоявахме за драстично намаляване на изискването за минимален капитал за регистрация на компания. Днес спокойно можем да кажем, че бавно, стъпка по стъпка успехите на здравата логика продължават да надделяват в сблъсъка с нерационалното упорство.