Икономическата активност в Европа и Централна Азия

Икономическата активност в региона на Европа и Централна Азия вероятно ще остане слаба тази година поради продължаващите последици от руската инвазия в Украйна, устойчивата инфлация и по-строгите финансови условия. Това се посочва в последния икономически доклад на Световната банка за региона, съобщиха от международната финансова институция.

Очаква се производството в региона да нарасне с 1,4 процента през тази година, което е значително по-добро от предишните очаквания за растеж от 0,1 процента, отбелязват от Световната банка. Положителната, макар и дълбоко подтисната, икономическа активност през 2023 г. отразява по-малкото свиване на икономиката на Русия и подобряването на перспективите пред Украйна, се отчита в доклада. Очаква се растежът в региона да нарасне до средно 2,7 процента за периода 2024-2025 г., тъй като инфлацията отслабва, вътрешното търсене се възстановява и външната среда се подобрява.

Докладът отчита скока до 15,9 процента на средната годишна инфлация в края на миналата година, в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, заради покачването на цените на храните и енергията. Това са най-високите стойности на инфлацията от повече от 20 години, рекорд и за всички развиващи се региони на света. Инфлацията беше средно под 4 процента в развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, преди да започне да се покачва през 2021 г., се отбелязва в доклада.

Според анализа на Световната банка перспективата остава много несигурна. Растежът през настоящата година може да бъде по-слаб, ако войната на Русия в Украйна, ескалира допълнителни, цените на храните и енергията продължат да се увеличават и повишаването на лихвените проценти се ускори или има внезапно обръщане на капиталовите потоци. Може да има и негативни ефекти, породени от последните събития в банковия сектор в някои развити икономики, се допуска в доклада.

Прогнозите на Световната банка са икономиката на Украйна да нарасне с 0,5 процента тази година, след свиването от 29,2 процента през 2022 г. Въпреки че икономическите щети, понесени от Украйна в резултат на инвазията, са огромни, повторното отваряне на черноморските пристанища на Украйна и възобновяването на търговията със зърно, както и значителната донорска подкрепа, помагат за подкрепа на икономическата активност през тази година, се отбелязва в доклада.

Според последните оценки на Световната банка разходите за реконструкция и възстановяване в Украйна вече са нараснали до 411 милиарда долара, което е повече от два пъти размера на предвоенната икономика на Украйна през 2021 г.

Турция претърпя две опустошителни земетресения на 6 февруари т. г., които доведоха до преки щети от около 34,2 милиарда долара, или 4 процента процента от БВП на страната за 2021 г., според оценки на Световната банка.

Действителните разходи за посрещане на пълния набор от нужди за възстановяване и реконструкция могат да бъдат двойно по-високи от преките щети, отчитат от банката. Включвайки въздействието на двете земетресения, растежът се прогнозира да достигне 3,2 процента през тази година, нараствайки до средно 4,2 процента през 2024-2025 г., и дължащ се на държавната подкрепа за домакинствата и инвестициите на фона на продължаващите усилия за възстановяване.

На фона на бавния растеж и високата инфлация докладът включва специална глава, която разглежда поскъпването на живота и въздействието на високата инфлация върху стандарта на живот на хората в региона.

Правителствата в целия регион адресираха поскъпването със социални помощи и субсидии като мораториуми върху увеличенията на цените на енергията, намалени такси за обществен транспорт и тавани на цените на електроенергията и природния газ за домакинствата и бизнеса, се припомня в доклада.

Анализът в доклада обаче разкрива неравномерното бреме на поскъпването. Установено е, че инфлацията е била с 2 процентни пункта по-висока за най-бедните 10 процента от населението в сравнение с най-богатите 10 на сто. Тази разлика надхвърля 5 процентни пункта в някои страни от региона, включително Молдова, Черна гора и Северна Македония.

Политики, които не отчитат тези различни темпове на инфлация, пред които са изправени домакинствата, вероятно ще осигурят неадекватна подкрепа на уязвимите групи и могат да се окажат както неефективни, така и да дадат по-ниски резултати, се отбелязва в доклада. Той препоръчва да се надхвърли стандартният индекс на потребителските цени (CPI) за измерване на инфлацията, за да се обхванат по-точно действителните разходи за живот на най-бедните. Това е от съществено значение за създаването на база за по-добър растеж и политики за намаляване на бедността, се отбелязва в доклада.

Инфлацията подкопава реалните доходи на хората, а нейните високи равнища засягат в по-голяма степен най-бедните, отколкото най-богатите слоеве от населението, каза Ивайло Изворски, главен икономист на Световната банка за региона на Европа и Централна Азия, цитиран в съобщението.

За да се защитят по-добре уязвимите групи и да се насърчи икономическият растеж, авторите на политики трябва да вземат предвид различните въздействия на инфлацията върху различните нива на доходи и да използват по-точни показатели за измерване на действителната цена за най-бедните, посочи Изворски.