Икономически център „Кърджали“

Автор: ИПИ

Анализът е част от изследването „Икономическите центрове в България – 2023„. Информация за всички икономически центрове е достъпна тук.

СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

„Кърджали“ е най-малкият по размер на местна­та икономика център в България. В състава му влиза областният център Кърджали като ядро и три по-малки периферни общини – Момчилград, Черноочене и Джебел. Ядрото приема общо 1,3 хил. ежедневни трудови мигранти от пери­ферията си, като тези процеси имат най-голямо значение за икономиката на Момчилград, къде­то 17% от заетите работят в община Кърджали. Още две общини – Кирово и Ардино, са много близо до критерия от 10% трудови мигранти, което означава, че в близко бъдеще и те най-ве­роятно ще станат част от центъра. Кърджали е нов за изданието от 2023 г. икономически цен­тър, като отговаря на критериите за гъстота на наетите и за трудова миграция, но не и за произ­ведена продукция.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

Водещият сектор за икономиката на центъра е преработващата промишленост, като през 2021 г. той е формирал 48% от обема на добаве­ната стойност в четирите общини. Търговията от своя страна осигурява 11% от добавената стой­ност, строителството – 8%, здравеопазването – 6%. От гледна точка на разпределението между отделните общини ядрото Кърджали съставлява 75% от местната икономика, а сред периферните общини по-сериозна тежест има Джебел. Иконо­миката на центъра е доминирана от няколко го­леми предприятия – производителя на каучукови изделия за автоиндустрията „Теклас България“, който наема почти 3 хил. души, многопрофилна­та болница в Кърджали, минната „Горубсо“ и про­изводителя на хидравлични цилиндри „Кяшиф“.

Именно тези големи предприятия оформят зна­чителна част от профила и разпределението на трудовата миграция в рамките на центъра.

На фона на относително малкия размер на мест­ната икономика център „Кърджали“ привлича сравнително много чуждестранни инвестиции, като размерът им достига 167 млн. евро към края на 2021 г., или 1802 евро на човек от населението. Почти всички – 164 млн. евро – чужди инвестиции в центъра са реализирани в ядрото. Разходите за придобиване на ДМА, които отразяват текущата инвестиционна дейност на предприятията, въз­лизат на 167 млн. лв. през 2021 г., като 41% от тях са реализирани в индустрията на центъра, 14% – в строителството, 13% – в търговията, транспорта и туризма. Голяма част от инвестиционните раз­ходи – 134 млн. лв., са фокусирани в община Кър­джали, а други 15 млн. лв. – в Джебел. Центърът е сред по-слабо експортно ориентираните от раз­глежданите в настоящото изследване, като обе­мът на приходите от износ достигат 775 млн. лв. през 2021 г., съсредоточени почти изключително в преработващата промишленост.

ПАЗАР НА ТРУДА

Пазарът на труда на икономически център „Кър­джали“ дава смесени сигнали. От една страна, средната безработица, измерена от Агенцията по заетостта, остава висока – 7,7% на фона на об­щото възстановяване през 2022 г., а в Джебел тя надхвърля 16%. След пика на безработицата по време на ковид пандемията тенденциите са към спад. Проблемите с безработицата в региона са по-скоро структурни, а не толкова последствие от кризата през 2020 г. Периферните общини се характеризират и с висок дял на трайно безра­ботните, а неактивните в центъра са над 20 хил. души. Коефициентът на заетост на население­то на 15–64 години е сравнително нисък – 51%, а сред всички центрове с по-ниска стойност е единствено „Козлодуй“.

Същевременно обаче в рамките на последните 5 години центърът регистрира леко повишение с 0,1% (до 24,3 хил. души) в броя на наетите по трудово и служебно правоотношение в период, в който повечето други центрове губят работе­щи. Икономическото ядро концентрира в себе се почти всички работници, като през 2021 г. броят на наетите в община Кърджали е 19 хил. Средните заплати в центъра също постигат сери­озен ръст в този период – 54%, до 1215 лв. сред­но брутно на месец, като те са малко по-високи в Джебел (1295 лв.). Секторите, които предлагат най-високите заплати в рамките на центъра, са здравеопазването в Кърджали (1897 лв. на месец) и Момчилград (1819 лв. на месец), както и културата, спортът и развлечението в Кърджали (1879 лв. на месец).

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

На този фон резултатите на учениците в чети­рите общини са близки до средните за страната и далеч надхвърлят тези в други от по-малките икономически центрове. Прави впечатление, че тези резултати са относително консистент­ни между ядрото и периферията, ако оставим настрана матурата по БЕЛ, където община Кър­джали постига средна оценка „Добър“ 3,83.

Сред силните страни на център „Кърджали“ са положителните на фона на повечето части на страната демографски показатели. В рамките на десетилетието между двете преброявания общото население е спаднало с 9% до 92,5 хил. души – динамика, сравнима с тази на икономи­чески най-силните центрове. Относително висок – 62,5%, е и делът на трудоспособното население на икономическия център, а делът на население­то в пенсионна възраст надхвърля 24%, което също е относително благоприятно.

Демографските процеси сочат към запазване на добрите показатели на центъра в средносро­чен план. „Кърджали“ има най-високия механи­чен прираст от всички икономически центрове в страната – 23‰, най-вече благодарение на стабилна миграция от Турция. Основна цел на миграцията са областният център и Джебел. Ес­тественият прираст от –8‰ също е относително висок, особено в сравнение с по-слабо развитите части на страната.