Икономически център „Севлиево-Габрово“

Анализът е част от изследването „Икономическите центрове в България – 2023„. Информация за всички икономически центрове е достъпна тук.

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ

СЪСТАВ И ТРУДОВА МИГРАЦИЯ

 „Севлиево-Габрово“ е особен икономически цен­тър, който се състои от две ядра, които нямат пе­риферни общини. Причина за това са силните, но географски ограничени икономики на двете близки общини. Важно е да отбележим обаче, че вече има общини, които се приближават до прага на ежедневната трудова миграция – 8% от заетите в Дряново пътуват всеки ден до Габрово, а 9,8% от тези в Априлци – до Севлиево, поради което те биха могли да бъдат присъединени към периферията на Габрово и Севлиево и представени в бъдещо издание на изследването. Между двете ядра също има силно взаимодействие, като 5,7% от заетите, или 1,3 хил. души, пътуват ежедневно за работа от Габрово към Севлиево.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

През 2021 г. стойността на произведената продукция в „Севлиево-Габрово“ е 2,95 млрд. лв., сравнима с тази на много по-големи по терито-
рия и население центрове като „Велико Търново“ и „Пазарджик“. По тази причина отнесена спрямо броя на населението, продукцията на
центъра е висока – 36,2 хил. лв. на човек, близо до тази в центровете със силно развита индустрия като „Пловдив“ и „Загоре“. Ръстът на добавената стойност в периода 2012–2021 г. също е значителен – 78%. Икономиката на центъра е равномерно разпределена между двете ядра, като през 2021 г. Севлиево генерира 53% от общата добавена стойност, а Габрово – 47%. Активността е съсредоточена изключително в преработващата промишленост, която създава 58% от добавената стойност. Сред по-големите сектори са търговията с 16%, както и здравеопазването и транспортът, складирането и пощите – с по 5,8%. Икономиката на община Габрово е малко по-балансирана, но и в нея преработването формира 49%. Местната икономика е доминирана от няколко големи индустриални предприятия – производителят на фаянс „Идеал Стандарт-Видима“ с почти 3,3 хил. заети, производителят на пластмасови изделия „Хамбергер“ с 1,1 хил. наети и мебелната фирма „Паралел“ с 843 наети в Севлиево, както и шивашката „Дзалли“ с още над 1000 работници в Габрово.

ПАЗАР НА ТРУДА

Силното представяне на местната икономика води и до добри показатели на пазара на труда. През 2022 г. регистрираната в Агенцията по заетостта безработица намалява до 3,8% средно за центъра, като разликите между двете ядра са незначителни. Трайната безработица е много ниска – 0,43% от населението на възраст 15–64 години в Севлиево и 0,11% в Габрово, което дава много високи шансове на настоящите безработни да се върнат към заетост. Младежката безработица също е ниска. Същевременно според данните от преброяването от 2021 г. „Севлиево-Габрово“ има втория най-висок коефициент на заетост сред 16-те икономически центъра на страната. Общият брой на заетите е 32,5 хил. души, като 21,2 хил. от тях са в община Габрово. През последните 5 години се наблюдава леко охлаждане на местния пазар на труда, като спрямо 2017 г. броят на наетите намалява с 2,3%. От гледна точка на структурата на заетостта 57% от работещите са в преработващата промишленост, 13% – в търговията, 6,5% – в транспорта, складирането и пощите, 4,9% – в здравеопазването. Концентрацията на индустриалните предприятия в Севлиево логично определя и водещото място на преработващата промишленост при заетостта, която ангажира около 65% от всички наети в общинската икономика. През последните 5 години заплатите в центъра са нараснали с 51% до 1325 лв. средно брутно на месец, което отрежда на „Севлиево-Габрово“ четвъртото място сред 16-те центъра. На ниво община Севлиево предлага значително по-висок среден доход на работещите – 1508 лв. на месец, като в преработващата промишленост заплатите са 1679 лв., в здравеопазването – 1917 лв. Най-високите заплати в целия икономически център пък са в разрастващия се сектор на ИКТ дейностите в Габрово – средно 3121 лв. на месец.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

Намаляването на населението е съпроводено и с бързи промени в неговата структура, като към 2021 г. в трудоспособна възраст са едва 58,4% от жителите – най-ниският дял сред всички икономически центрове. Обратно, делът на населението над 65-годишна възраст е най-високият – 29,5%, а показателите за демографско заместване разкриват допълнително влошаване на пирамидата на населението, като през 2021 г. на всеки 100 деца (до 14 години) е имало 245 възрастни (над 65 години). Тези негативни процеси текат въпреки положителната миграция към центъра. Механичният прираст общо за центъра през 2022 г. е 3‰, по-висок е той в Севлиево, но и двете общини привличат население. По-важният движещ фактор обаче е естественият прираст, който достига –17,3‰ през 2022 г. – най-ниският сред всички икономически центрове, като по този показател Севлиево се представя малко по-добре (–15‰). Свиването на разликата между раждаемостта и смъртността на този етап изглежда като най-сериозния проблем, пред който са изправени двете общини.