Икономическите дисбаланси на България според ЕК

България е сред страните от ЕС, за които според Европейската
комисия е оправдано извършване на допълнителни анализи на
макроикономическите дисбаланси и свързаните с тях рискове, става
ясно от публикувания днес доклад за Механизма за предупреждение
(ДМП) на ЕК.
Докладът е част от редовното наблюдение по процедурата при
макроикономически дисбаланси, и има за цел да посочи, за да
бъдат преодолени дисбалансите, които могат да затрудняват
работата на националните икономики, еврозоната или ЕС като
цяло. В процедурата при макроикономически дисбаланси се включват
показатели за заетостта и социални показатели, които следва да
допринесат за по-добро разбиране на тенденциите и рисковете на
пазара на труда и в социалната сфера.
Сред проблемните зони, които ЕК очертава за България, са
нетната международна инвестиционна позиция, цената на труда,
задлъжнялостта на частния сектор и равнището на безработица.
Според ЕК положителното развитие на износа е довело да
увеличаване на пазарни дялове въпреки нарастването на цената на
труда.
Дългът на частния сектор е близо до, но над индикативните
прагове, като е съсредоточен в корпоративния сектор, се посочва
в документа.
Според ЕК безработицата в България макар и да се е понижила
през първото полугодие на 2014 година за първи път от 2009
година, все пак е висока.
Висока остава дългосрочната безработица, а сред младите тя
продължава да расте, допълва ЕК.
Комисията отбелязва значителните социални предизвикателства,
с които страната се сблъсква, което се отразява във високите
равнища на бедност и социално изключване.
В документа се отбелязва също така, че през юни банковият
сектор в България е преживял сериозни сътресения, като една
банка е била поставена под специален надзор, а друга е получила
подкрепа за ликвидността си от правителството.
Проблемите във финансовия сектор могат да имат значителни
последици за макроикономическата стабилност, отразявайки се на
икономическия растеж, удължавайки дефлацията и задълбочавайки
финансовите предизвикателства, се посочва в документа.
Според ЕК е оправдано извършването на допълнителни анализи
(задълбочени прегледи), за да се разгледат подробно
натрупването и коригирането на дисбалансите и свързаните с тях
рискове в 16 държави членки: Белгия, България, Германия,
Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Холандия,
Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Швеция и
Великобритания.