Икономическите залози за Бразилия

Бурните събития около встъпването в длъжност на Луиз Инасио Лула да Силва за третия му мандат като президент на Бразилия очертаха не само дълбоките разделения в бразилското общество и политика, но и показаха колко големи ще бъдат предизвикателствата пред новия "стар" държавен глава при направляването на най-голямата икономика в Южна Америка. 

Икономическото наследство, което Лула да Силва остави след първите си два мандата като президент (2003-2010 г.), бе оценявано изключително високо - доходите се повишиха и милиони хора бяха изведени от бедността, средната класа се разрасна до 73 процента, страната се радваше на стабилни фискални позиции и международни партньорства, а финансовата криза от 2008 г. бе премината относително леко.

Въпреки това сега, в седмиците преди инаугурацията му, дори преди привърженици на бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро да щурмуват сградите на конгреса, Върховния съд и президентския дворец, пазарите бяха нестабилни заради несигурността около новия икономически екип и политиките, които той ще преследва. През първите дни от мандата на новата администрация бразилската валута и основният борсов индекс се понижиха със съответно 3,8 процента и 5 процента. След щурма, заради който бяха задържани над 1500 души, включително висши правителствени служители, нестабилността се засили, макар индексите все пак да преминаха в положителната територия. 

В миналото Лула да Силва управляваше в период, когато силен бум в износа на суровини подхранваше стабилен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), осигурявайки и достатъчно ресурси за социалните програми на правителството. През последните години преди пандемията от коронавируса обаче икономиката постепенно загуби скорост, а през пандемичната 2020 г. отбеляза срив от над 5 процента, не на последно място и заради неадекватните мерки в отговор на КОВИД-19.

През 2021 г. бразилският икономически растеж бе 4,6 процента - най-ниският сред страните от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) спрямо 8,9 процента за Индия и 8,1 процента за Китай. За 2022 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира растеж от 2,8 процента на БВП и едва 1,2 процента през текущата 2023 г. на фона на притесненията около последиците от високите лихви, фискалната несигурност и цялостното забавяне на световната икономика. Независими анализатори са още по-песимистични, очаквайки ръст от едва 0,8 на сто.

Селскостопанският сектор на Бразилия остава силен, но през изминалите две десетилетия процесът на деиндустриализация намали дела на промишлеността от 26 процента през 1980 г. до едва 11 процента през 2018 г., което остави икономиката на страната силно зависима от секторите на суровините и услугите.

На световните пазари обаче в момента бумът в цените на суровините започва да стихва - цените на стоките, които са ключови за бразилския износ (соя, петрол и желязна руда) се очаква да се понижат през предстоящата година, а като цяло високите котировки вървят заедно с увеличаване на разходите за горива и енергия, което вдига разходите за живот и влошава жизнения стандарт в множество страни. Същевременно безработицата в Бразилия достигна 14,4 процента през 2021 г. или два пъти повече отколкото в края на управлението на Лула да Силва през 2010 г. (7,3 процента), а икономиката тепърва ще трябва да абсорбира поредицата от повишения на основните лихви, които бяха предприети в опит да се укроти инфлацията.

Очаква се високата цена на кредитирането да ограничи инвестициите и потреблението в момент, когато притесненията от предстоящата световна рецесия започнаха да подкопават пазарите на суровини - основен източник на постъпления за бразилската икономика. 

Във вътрешноикономически план най-сериозната битка, която предстои, е борбата с бедността. Мерките за строги икономии, икономическата криза и структурните промени в социалните програми по време на управлението на Болсонаро, увеличиха неравенството и върнаха Бразилия на "картата на глада” - списък на Световната програма по прехраната, включващ страни, в който поне 5 процента от населението е изправено пред сериозна продоволствена несигурност. Бразилия беше извадена от картата на глада през 2014 г., но се върна на нея през 2021 г.

Според доклад на Бразилската изследователска мрежа за суверенитет и сигурност на храните и храненето (Brazilian Research Network on Food and Nutrition Sovereignty) от 2022 г. вече 33,1 милиона бразилци не разполагат с достатъчно храна спрямо 19,1 милиона през 2020 г. Освен това 58,7 процента от населението на страната живеят в различна степен на продоволствена несигурност, а сред чернокожото население гладът се е увеличил със 70 процента.

Икономическият екип на Лула да Силва, начело с министъра на икономиката Фернандо Хадад, ще трябва изключително внимателно да намери баланса между засилването на социалните програми, което бе основна част от предизборната платформа на президента, и овладяване на правителствените разходи, за да се предотврати разрастването на държавния дълг, което пък е една от големите тревоги на пазарите.

При предишното управление на левия президент съотношението на брутния дълг към БВП на Бразилия се сви от 77 до 62 процента.

След отминаването на световната финансова криза обаче икономическата активност и фискалната дисциплина отслабнаха, което важеше с особена сила за управлението на наследничката на Лула да Силва - Дилма Русеф.

Освен това към края на президентството си Болсонаро реши да увеличи кешовите субсидии и да ограничи данъците и таксите за горивата и електричеството предвид нарастващите разходи за живот, което само засили дълговото бреме на страната, достигащо вече близо 90 процента от БВП.

В четвъртък, 12 януари, администрацията на Лула да Силва представи първите си икономически мерки, които трябва за заздравят финансите на страната и вместо прогнозирания бюджетен дефицит от 231 млрд. бразилски реала (45 млрд. долара) да доведат до бюджетен излишък от над 11 млрд. бразилския реала чрез поредица данъчни увеличения и намаляване на разходите. Тези планове може и да поуспокоят пазарите, но рискуват да се окажат непопулярни сред избирателите, коментират финансови издания. 

Освен фискалните мерки новата власт възстанови и т.нар. "качествен вот" на правителството в Административния съвет по данъчни жалби - съдебна структура, която разглежда данъчни спорове. Това на практика означава, че правителството ще може да си осигурява победа в дела, при които между гласовете на съдиите има малка разлика, и съответно - да подсигурява данъчните си приходи.

Тази стъпка очертава обаче друго притеснение около политиката на екипа на Лула да Силва - страховете от намеса в дейността на големите държавни компании, които са структуроопределящи за най-важните сектори на бразилската икономика. Още през първата седмица след встъпването на власт на президента акциите на "Петробраз" (Petrobras) потънаха с над 10 процента, след като начело на най-голямата енергийна група в Латинска Америка бе поставен виден член на "Партията на трудещите се" на Лула да Силва.

Не на последно място - международната общност ще следи внимателно действията на новата власт по отношение на екологичната политика, правата на коренното население и горите на Амазония, понесли тежки удари при управлението на Болсонаро, както и завръщането на Бразилия към активни международни партньорства, включително в БРИКС, МЕРКОСУР (южноамериканския общ пазар) и Съюза на южноамериканските нации, след като през последните години страната до голяма степен се изолира от международната сцена.  

Дали Лула да Силва ще успее да повтори постиженията от предишното си управление ще зависи от множество фактори, включително политическа воля и технократска експертиза. След безредиците от преди седмица правителството му разполага със значителна международна подкрепа и кредит на доверие, но ще трябва да работи с крайно консервативен конгрес в силно поляризирано общество, разделено икономически и идеологически, от което на изборите по-малко от 2 процента го предпочетоха пред Болсонаро. За това той ще има нужда от всяка частица опит, умения за намиране на компромиси и харизма, които притежава, а залозите са огромни.

/БТА/