Икономическите центрове в България – 2023

Изданието „Икономическите центрове в България – 2023“ цели да изследва и да представи концен трацията на икономическа активност в България, като на базата на показателите за предприятията, данните за пазара на труда и стопанските взаимовръзки между отделните общини формира широки икономически центрове, които не се ограничават до администра тивно-териториалното деление на области, райони за планиране и т.н. Изследването на ИПИ стъпва на изчерпателни данни от отчетите на нефинансовите предприятия, както и на детайлни данни от проведеното преброяване на населението през 2021 г., което позволява да се проследи ежедневната трудова миграция между всички общини в страната.
Икономическите центрове се състоят от ядро и периферия. Икономическите ядра са общините с най-силна икономика, а в периферията са общините, най-тясно обвързани с икономиката на съответното ядро. Изследването на ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. Някои центрове имат повече от едно ядро, което е резултат от съществуващите взаимовръзки между отделните ядра в рамките на центъра и от наличието на обща периферия или зона на влияние. На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.

ДЕФИНИРАНЕ И КАРТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Икономическите центрове в България са дефинирани на базата на ясни критерии за оценка на икономическите ядра и техните периферии. Икономически ядра са общините, които концентрират стопанска дейност, привличат работници от съседни населени места и имат динамични пазари на труда, а в тяхната периферия попадат общините, които са донори на работна
ръка и са най-тясно обвързани с ядрото.
– Икономическите ядра са общините, които са двигатели на регионалната икономика в България. Те са лидери по произведена продукция и работни места и привличат голям брой работници от съседни общини. За да бъде дефинирана като икономическо ядро, една община трябва да отговаря на най-малко два от следните три критерия: 1) да е сред водещите 10% общини по стойност на произведената продукция; 2) да е сред водещите 10% общини по гъстота на заетостта; 3) да е сред водещите 10% общини по ежедневна трудова миграция.
– Периферията на икономическите центрове са общините, които са най-тясно обвързани с икономиката на ядрото на базата на ежедневната
трудова миграция. Всяка община, в която поне 10% от заетите ежедневно пътуват до ядрото за работа, попада в периферията на центъра. Детайлните данни от преброяването на населението позволяват веднъж на 10 години да се направи много точна оценка по този показател.
Изследването на ИПИ откроява 29 общини в страната, които са двигатели на регионалната икономика и отговарят на поне два от посочените критерии за икономическо ядро. В тяхната периферия попадат общо 103 общини, които отговарят на критерия за ежедневната трудова миграция – поне 10% от заетите във всяка една от въпросните 103 общини пътуват всеки ден до съответното ядро за работа. На базата на взаимовръзките между отделните ядра и наличието на обща периферия някои икономически центрове обединяват няколко ядра и техните периферии. Финалната оценка на ИПИ дефинира 16 икономически центъра в страната, които формират голяма част от икономиката на България (фиг. 1).

МАЩАБ И ПРИНОС НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Дефинираните от ИПИ общо 16 широки икономически центъра в България обхващат 132 общини, в които живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната). Произведената продукция от нефинансовите предприятия в 16-те икономически центъра достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната. Добавената стойност от предприятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като почти се удвоява в последните 10 години. Към края на 2021 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представ лява 85,7% от всички чужди капитали в икономиката на страната (фиг. 2)

Големите икономически центрове увеличават своя обхват през последните 10 години, като се наблюдава както формиране на вторични ядра, така и разширяване на периферията. Това означава, че подемът във водещите икономически ядра провокира регионален ефект и дава възможност за развитие на повече населени места. Водещите шест центъра се отличават по
наличието на две или повече ядра, както и на широка периферия. Населението във водещите центрове надхвърля 300 хил. души, а броят на заетите е над 100 хил. души (табл. 1)

 

Икономически центрове (2023 г.)	Брой общини в обхвата на центъра (2021 г.)	Произведена продукция от предприятията (млрд. лв., 2021 г.)	Население на центъра (хил., 2021 г.)	Заети на възраст 15–64 години (хил., 2021 г.)
ИЦ „София-Перник-Ботевград“	30	89,7	1 685,9	786,1
ИЦ „Пловдив-Марица-Раковски“	14	20,1	552,1	228,5
ИЦ „Варна-Девня“	10	12,4	421,6	176,8
ИЦ „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“	9	10,6	300,8	114,7
ИЦ „Русе-Търговище-Разград“	15	10,0	332,5	122,2
ИЦ „Бургас-Несебър“	8	7,7	332,3	130,6
ИЦ „Сливен-Ямбол“	5	4,1	219,5	73,2
ИЦ „Шумен“	7	3,4	123,8	45,7
ИЦ „Козлодуй“	5	3,2	43,9	13,4
ИЦ „Севлиево-Габрово“	2	3,0	81,6	32,5
ИЦ „Велико Търново“	5	2,9	141,2	56,0
ИЦ „Пазарджик“	4	2,9	125,2	45,6
ИЦ „Плевен“	7	2,6	167,0	59,9
ИЦ „Благоевград“	4	2,5	89,0	35,7
ИЦ „Хасково“	3	1,5	92,3	32,8
ИЦ „Кърджали“	4	1,5	92,5	29,5

Таблица 1. Основни показатели за 16-те икономически центъра в България (2021 г.), rзточник: ИПИ на база данни от НСИ

 

ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ

Икономическите центрове в България могат условно да се разделят на три групи според техния мащаб. На първо място се отличава центърът около София, който е категоричният първенец в страната. Следват пет широки центъра около Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас, които са големи по мащаб и имат вторични ядра и солидна периферия. Водещите шест икономически центъра се развиват около шестте най-големи града в България – единствените с население от над 100 хил. души. След тях идват и останалите десет центъра, които са по-малки по мащаб, с ограничена периферия и по-малка тежест на регионалната карта.

ЛИДЕРЪТ СОФИЯ

Икономическият център на столицата София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и обхваща общо 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души (фиг. 4). Интересно е, че и двете допълващи ядра са и част от периферията на Столична община. Това означава, че общо 29 общини влизат в периферията на София, като над 10% от наетите в тях пътуват всеки ден до работните си места в столицата. През последните 10 години столицата разширява своята периферия, оказвайки много силно влияние върху трудовите пазари на общините, които са разположени непосредствено до големия град – над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до столицата за работа. Произведената продукция на икономическия център „София-Перник-Ботевград“ достига близо 89,7 млрд. лв. през 2021 г., което е 41,7% от продукцията на всички нефинансови предприятия в страната. Добавената стойност на предприятията е над 35,3 млрд. лв., като на практика се удвоява през последните 10 години. В центъра живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 години е 786 хил. души. Столичният икономически център се отличава с най-голям дял на висшистите (37,6% от населението на възраст 7 и повече години са с висше образование), най-висок коефициент на заетост (71,8% от населението на възраст 15–64 години) и най-високи възнаграждения (1917 лв. средна месечна работна заплата на наетите лица в центъра през 2021 г.). По всеки един от тези показатели Столична община, която съставлява основното ядро в центъра, се представя много добре – 43,6% от населението на възраст 7 и повече години в София са с висше образование, коефициентът на заетост достига 75%, а средната месечна работна заплата на наетите лица през 2021 г. е 2144 лв. Столицата традиционно отчита добри де мографски показатели, като привлича млади и активни хора от цялата страна. Привлекателността и разнообразната икономика на столичния град, както и развитието на индустрията и логистиката в околните общини, в т.ч. вторичните ядра и периферията, задават потенциала за растеж и разширяване на икономическия център около София.

ПЕТТЕ ГОЛЕМИ ЦЕНТЪРА СЛЕД СОФИЯ

След широкия икономически център около София на картата се открояват пет големи центъра, които имат солидна периферия и голяма тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив („Пловдив-Марица-Раковски“), Варна („Варна-Девня“), Стара Загора („Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“), Русе („Русе-Търговище-Разград“) и Бургас („Бургас Несебър“). Тези пет центъра видимо се отличават от останалите на картата (фиг. 5), като във всеки един от тях живеят между 300 и 550 хил. души, броят на заетите е в рамките на 110–230 хил. души, а произведената продукция на предприятията варира от 7 до 20 млрд. лв. През 2021 г. средната работна заплата на наетите лица в петте големи центъра е от порядъка на 1200–1400 лв. на месец, като достига до около 2000 лв. на месец в някои от вторичните центрове с индустриален профил – Раднево, Гълъбово и Девня.
Икономическият център на Пловдив е с две вторични ядра – Марица и Раковски, като обхваща 14 общини с население от 552 хил. души. Общо 228,5 хил. са заетите на възраст 15–64 години на територията на центъра, а над 1/3 от всички заети от общините Родопи, Куклен и Марица пътуват всеки ден до Пловдив за работа. Икономическият център на Варна е с едно вторично ядро (Девня), като обхваща 10 общини и население от 422 хил. души. Общо 176,8 хил. са заетите на възраст 15–64 години в центъра, а над 1/3 от всички наети от общините Аксаково, Аврен и Белослав пътуват всеки ден до Варна за работа. Двата центъра имат добра образователна структура на населението, сравнително висока заетост и успяват да привличат млади и активни кадри. След центровете около Пловдив и Варна са икономическите центрове около Стара Загора (обхваща 9 общини), Русе (обхваща 15 общини) и Бургас (обхваща 8 общини), като всеки от тях има вторични ядра и население от над 300 хил. души. Стара Загора формира широк център с цели три вторични ядра – Казанлък, Раднево и Гълъбово, Русе също има две солидни вторични ядра – Търговище и Разград, а Бургас е с вторично ядро Несебър. Броят на заетите на възраст 15–64 години в трите центъра варира от 115 до 130 хил. души, а коефициентът на заетост е в рамките на 60–62%. Трите центъра имат сходни характеристики, като сред големите предизвикателства са повишаването на нивото на образованието, в т.ч. на броя на висшистите и квалифицираните кадри, преодоляването на неблагоприятните демографски процеси и устойчивото задържане и привличане на млади и активни хора.

ДЕСЕТТЕ ПО-МАЛКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪРА

Извън очаквания лидер София и петте по-големи икономически центъра в страната ИПИ откроява други десет икономически центъра, които са с ограничен мащаб, имат по-скромна периферия и по-малка тежест на регионалната карта. На юг това са центровете „Сливен-Ямбол“, „Пазарджик“, „Благоевград“, „Хасково“ и „Кърджали“. Всеки един от тях, макар и да е с
по-малка периферия, има допирни точки с големите икономически центрове в Южна България. На север сред по-малките икономически центрове са „Шумен“, „Козлодуй“, „Севлиево-Габрово“, „Велико Търново“ и „Плевен“. От тези центрове единствено „Шумен“ има допирни точни с големите икономически центрове в Северна България. Центровете „Плевен“ и „Козлодуй“, както и „Велико Търново“ и „Севлиево-Габрово“ имат допирни точки помежду си, но не формират общ икономически център и остават извън групата на лидерите (фиг. 6). Населението в по-малките икономически центрове варира от под 44 хил. души в „Козлодуй“ до близо 220 хил. души в „Сливен-Ямбол“. Броят на заетите на възраст 15–64 години достига над 73 хил. души в „Сливен-Ямбол“, но остава далеч под границата от 100 хил. души, която е индикативна за центрове като „Бургас-Несебър“, „Русе-Търговище-Разград“ и „Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово“. По-малките центрове трудно създават голяма периферия, като сред тях единствено „Шумен“ и „Плевен“ обхващат по повече от пет общини. Центровете „Сливен-Ямбол“, „Пазарджик“, „Благоевград“ и „Кърджали“ формират периферия от по три общини, „Хасково“ е с периферия от едва две общини, а в центъра „Севлиево Габрово“ не се формира периферия, въпреки че някои съседни общини са близо до покриване на критерия. Въпросните десет центъра имат своя потенциал, но при тях продължават да се наблюдават сериозни предизвикателства по отношение на демографията и образованието. За по-малките центрове е характерна както влошена възрастова структура, така и устойчива загуба на население, в т.ч. на млади и активни хора. Наблюдават се и изключения – например механичният приток на население в икономическия център „Кърджали“ през последните години, но в общия случай демографските процеси ограничават потенциала на вторичните центрове. При тях се наблюдава по-нисък дял на населението с висше образование, като само в центровете „Велико Търново“, „Благоевград“ и „Севлиево-Габрово“ над 1/4 от населението на възраст 7 и повече години има висше образование. По лошата образователна структура в повечето от вторичните центрове води до по-ниски нива на заетост, както и до по-ниска производителност на труда и по-ниски възнаграждения спрямо водещите центрове.

ИКОНОМИКАТА ОТВЪД ЦЕНТРОВЕТЕ И СПЕЦИФИЧНИТЕ СЛУЧАИ

Икономическите центрове концентрират над 80% от икономиката на страната. Това обаче не означава, че в останалата част на страната няма интересни икономически райони, които да заслужават внимание. Представените 16 икономически центъра са водещите по мащаб, но не изчерпват разнообразието на стопанската активност и потенциала на икономиката
като цяло. На регионалната карта могат да се намерят различни примери за специфични икономически центрове, както и за такива – най-вече около областните градове, които имат своята зона на влияние, макар и в по-малък мащаб. Интересна е например икономиката в района на Средногорието и Етрополе, която е силно специфична и доминирана от няколко големи предприятия, включително най-голямата преработваща компания в страната, разположена на границата на Пирдоп и Златица, както и добивните предприятия в Челопеч, Панагюрище и Етрополе/Мирково. Дейността на тези компании има силен регионален ефект, като някои от малките общини в района на Средногорието и Етрополе са лидери по различни икономически показатели. Спецификата на района обаче, в т.ч. разпръсването на ефекта в няколко на брой малки общини, не позволява да се формира ясно дефиниран икономически център според използваната методология в настоящото изследване.

ЦЕНТРОВЕТЕ КАТО ОСНОВА ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Изследването на икономическите центрове поставя темата за регионалното развитие на една различна основа. На преден план се извеждат не толкова регионалните различния, колкото потенциалът на районите да се развиват. Дефинираните 16 икономически центъра концентрират голяма част от икономиката на страната, но техният потенциал и траектория на развитие са различни. Много ясно се откроява типологията на различните центрове, като водещ безспорно е центърът около столицата София, следван от петте големи икономически центъра, формирани около градовете с население от над 100 хил. души, както и десетте по-малки центъра, които имат ограничени зони на влияние.

Картата на икономическите центрове позволява да се стигне до някои важни наблюдения. Прави впечатление, че на юг големите центрове често обединяват по няколко ядра и имат повече допирни точки. Водещите икономически центрове около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. Наред с огромната перифрия на центъра около столицата София показателни са примерите около Пловдив и Стара Загора, които демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони и възможността за взаимодействие между тях.
На север подобно взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. На северозапад и в Северен централен район обаче се наблюдават центрове с по-малък мащаб и ограничено стопанско въздействие. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове, но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние.
Изследваната динамика на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват на спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Такъв е случаят със София, но подобно развитие се наблюдава също в Пловдив и Варна. В периферията и вторичните ядра на трите водещи центъра са някои от общините с най-силна преработваща промишленост в страната. Другите големи центрове, които имат сходен мащаб, но не са доминиращи на регионалната карта по същия начин, могат да спечелят от взаимодействието със силни вторични ядра. Такъв е случаят със Стара Загора и Русе, както и в известна степен с Бургас, където се наблюдава взаимодействие между няколко сравними
икономически ядра, които в крайна сметка формират един голям икономически център. Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който може да трансформира регионалната карта.

---

Цялото изследване може да изтеглите тук.