Има конфликт на интереси в БАН

В момента в БАН има конфликт на интереси в Общото събрание на БАН, защото мнозинството от хората в това събрание са директори на институти, които избират ръководството на академията, а ръководството после ги назначава за директори. Това заяви в интервю акад. Петър Кендеров, математик и президент на Международната фондация "Св. Св. Кирил и Методий".
"Последните 20 години едни и същи имена се въртят в ръководството на академията", коментира той. Акад. Петър Кендеров одобрява напълно идеята за настоятелство на БАН, в което да влизат министрите на финансите и на образованието, младежта и науката. Според него то ще доведе до по-ясно разпределение на отговорността, включително политическата и до по-ясни правила на финансиране. Настоятелството в този смисъл, по думите му, ще има решаваща роля при избор на ръководство на академията и частично на нейните звена. Математикът смята, че не може БАН да остане без институционално финансиране, а проектното финансиране трябва от друга страна да насочва интереса на учените към проблеми, които имат отношение към обществения живот, практиката, индустрията, селското стопанство, туризма, здравеопазването и др. "Има немалко възможности България да бъде обслужвана по един приличен начин от науката. И за радост все още е рано да се приеме твърдението на финансовия министър, че българската наука с нищо не допринася за икономиката. Това не е зряло твърдение", подчерта той.
Според учения, капиталът вече не търси само евтина работна ръка, а следи и за квалификацията на работниците. "България вече не може да разчита на евтина работна ръка, за да привлича капиталовложения, ние сме в ЕС. Винаги ще има други държави, които да са по-бедни от нас и те ще привличат капиталовложенията. Значи нашият единствен шанс е в ресурса, който имаме – човека, т.е. трябва да го образоваме", каза той. В този смисъл Кендеров определя науката като инструмент за обновяване на обществото. "За съжаление не съм сигурен, че нашият политически елит разбира това", коментира той. Академикът е на мнение, че дебатите за БАН са подминали сериозния въпрос и са преминали само за това – кой ще управлява институтите и БАН. "А някъде да чухте какво ще прави Българската академия на науките и как това ще се свърже с обществото. Нито политиците, нито от академията го обсъждат този въпрос, а той е важният. Другото е следствие", отбеляза той. Според акад. Кендеров с новия Закон за развитие на академичния състав системата по присъждането на научните степени се освобождава от контрол. Все пак той е доволен от това, че промени в системата се правят. "Има само едно по-лошо нещо от това, което стана – това е да няма никакви промени. Не може без промяна", добави той.
По повод предстоящото приемане на стратегията за научни изследвания, математикът препоръчва да се включат като научни приоритети високите технологии. "Малко са пренебрегнати, очевидно защото няма доверие на българската наука, че тя може да послужи като мост високите технологии да дойдат в България", смята той, визирайки не само БАН, но и ВУЗ-овете. Според Кендеров, това е грешка от страна на политиците.По думите му е неприемливо и смешно, че академиците и член-кореспондентите не са представени в общото събрание на БАН, освен ако не членуват там от името на институти. "Не може БАН във върховния й орган да няма представителство на това тяло (бел. ред. Събранието на академиците и член-кореспондентите)", каза още той, като припомни, че на събранието бе отказано да има представители в Общото събрание. Академикът не приема становището на министър Игнатов, че внесеният от Румен Стоилов закон си е хубав, но средата не може да го понесе, като подчерта, че трябва да се направи закон, който да бъде хубав за средата, за да може тя да стане по-добра .