Има ли бъдеще градското земеделие в София?

Според ООН две трети от световното население ще живее в градовете до 2050 г. Затова започва все повече да се говори за зелените градове, а София е един от тях, каза проф. Румен Томов, декан на Агрономически факултет в Лесотехническия университет, по време на семинар "Градското земеделие – настояще и перспективи", част от програмата събития за Седмица на гората. По думите му има два подхода за екологизация на градовете – ландшафтна архитектура и градско земеделие, като те могат да се развиват поотделно или заедно.

По отношение на терминологията дали е "градско земеделие", "градско градинарство" или нещо друго, проф. Томов сподели, че сам трудно се ориентира. Той посочи, че в София има голяма организирана общност, която развива градско земеделие. Част от нея се включи в семинара, за да разкаже с какво се сблъсква един земеделец ентусиаст от града.

Започнахме на паркинг между блоковете, който първо трябваше да изчистим. Направихме го и се оказа, че почвата не е подходяща, затова се наложи да вкараме отвън, спомня си Наташа Маринова, един от основателите на "Споделена Зеленчукова градина 1", която се намира на улица "Тодор Кожухаров" 35 в столицата.

Тя се връща още по-назад към запознанството си с градското градинарство в Нидерландия, където то е част от ежедневието. "В София, ако решиш да правиш градска градина между блоковете, е много трудно. Първо е намирането на място. Със "Софияплан" направихме карта на града, в която хората могат да видят къде е подходящо за градско земеделие. След това трябва инфраструктура – заграждение, ток, вода. Това значи много първоначални инвестиции", обясни Маринова.

За тяхната градина от 250 кв. м са били необходими 6 човека и около 1 година. Същевременно земята, която ползват, е под наем и не е ясно колко време ще могат да я ползват.

"Всичко започна с малка импровизирана градина в квартал "Надежда", която просъществува една година. Не бяхме попитали никого за нея и след година дойде общината, която заяви, че трябва да се махнем, защото тя ще прави градина там. В момента там е същата морава, каквато заварихме в началото", сподели своя опит Никола Бончев, основател на организацията "Градско градинарство – София", която тази година навършва 10 години. Той допълни, че от 3 градини през първата година, сега са 56. Освен това са една от най-старите такива организации в Европа, тъй като бумът им започна след 2011 г. и беше най-голям през 2014 г.

След първия опит идва още една микроградинка, отново в "Надежда", която също не просъществува дълго.

Така през 2015 г. се е стигнало до споделена градина в квартал "Дружба" с площ 4,5 дка. В нея се отглеждат всякакви култури, подходящи за климата и почвата на София. Градинарите са от две до 78-годишни. Бончев подчерта, че не получават финансиране, всичко си плащат сами. Нямат и централизирана система за отглеждане на разсад, всеки си го гледа сам.

"Хората трябва да се научат как да си правят разсади, защото климатът в София е много специфичен и е важно да се отглеждат неща, подходящи за него", разказа Маринова за тънкостите на градското земеделие.

Градините предлагат редовни курсове всяка година за градски градинари, но за момента местата са запълнени. Все пак всеки желаещ може да отиде да се разходи из малките им градски оазиси и да се вдъхнови за своето градско земеделие.

Бончев информира, че друга градина, която функционира в момента, се намира в квартал "Левски". Макар с площ само половин декар, храната от нея отива за хора в нужда, благодарение на създателите ѝ от организацията "Храна, не война". В София има доста оранжерии, за съжаление, всички са запуснати, коментира той.

Както Бончев, така и Маринова подчертаха, че са правени изследвания за качеството на зеленчуците и резултатите са потвърдили, че в града може да се произвежда абсолютно чиста храна.

Сред ползите Маринова изтъкна и тези за децата. "Израствайки в градина, те обожават зеленчуци и развиват връзка с природата, а това е важно за децата в града, за които зеленчуците са нещо, което родителите им купуват от магазина и ги карат да ядат", даде пример тя.

И продължи със следващото им предимство – градините като начин да се борим с климатичните промени. "Отглеждайки храната си, можем да променяме климата около нас. Хората не сме жертви, а можем активно да променяме средата и храната си", заяви Маринова.

"Градинарствам повече от 12 години и всеки сезон ме изненадва с нещо, продължаваме да се учим постоянно", усмихна се Маринова.

Според Бончев главното при градското градинарство е социалното, защото намираме съмишленици и изграждаме общество. "Една от основните цели на градското градинарство е промяната на всичко около нас – колкото повече започваме да работим заедно, толкова по-лесно е да се борим с проблемите", мисли той.

Освен за зеленчуци, София се оказва подходяща и за отглеждане на пчели. Това сподели Петър Петров, един от основателите на стартъп компанията "СенсаТо", която работи по дигитално решение за пчеларство – "hive reader".

Той разказа за един от първите проекти в по-модерни времена на покрива на хотел "Хилтън" през 2011 г., който е активен и до днес, така че може да се смята по-скоро за успешен. Следва 2015 г., когато заедно с фондация "Имам кошер" са направили първия достъпен градски пчелин на покрива на НДК. Топ бар кошерите (Кенийски кошери), които все още не са много популярни у нас, вече не са на покрива, защото покрай европредседателството е трябвало да бъдат махнати.

Петров допълва, че има и много хралупи по парковете, където живеят пчели. А Музеят на пчелата – къщичка от кал с живи пчели, която се намира в непосредствена близост до метростанция "Г.М. Димитров", ще започне отново с посещенията, щом времето позволи.

Според данни на Министерството на земеделието, на които Петров се позова в момента, има малко над 860 000 пчелни семейства у нас, като се наблюдава лек ръст последните години, но същевременно пчеларите са намалели наполовина, а смъртността се е увеличила.

Петров напомня и световните тенденции, които вървят все повече в насока увеличаване броя на кошерите в градовете. Париж е един от първите още през 80-те години на миналия век.

На въпрос качествени ли са пчелните продукти, добити в градовете, Петров посочи, че са правени много изследвания, от които е излязло, че дори понякога са по-качествени заради отсъствието на пестициди.

Общината повече се интересува от пазари, отколкото от градско земеделие, но за нас то е основен приоритет и всеки път го изтъкваме, каза Ники Генов, председател на кооперация "Хранкооп-София". Той обясни, че работят неформално, опитвайки се да изградят общност между производители и потребители.

"Хранкооп-София" работи с над 150 производители от цялата страна. Кооперацията разчита на четиристепенен модел на контрол – документален, взаимен ("всяка година опитваме да отидем до всяка ферма, за да видим как са нещата на място"), лабораторни изследвания, потребителски. Работи с много малки производители или стартиращи ферми.

Според Генов малките производители трябва да бъдат във фокуса на обществото. "Цените на малките производители не са най-ниските, но не са и най-високите. Със студенти по статистика направихме проучване между две големи вериги, общински пазари, фермерски пазари, биомагазини и цените на фермерските пазари са по средата", сподели той.

Генов посочи, че преди пандемията са имали 6 фермерски пазара, сега са 4. Производителите също са намалели, някои са се отказали.

Освен фермерски пазари, "Хранкооп-София" прави доставка на фермерски продукти, като за целта са създали платформа за пазаруване. Има около 60 производители, те сами си качват продукцията и сами си определят цената./БТА