Има ли доказателства, че банките не кредитират?

Атаката срещу банките си остава добър спорт, засега. За политиците, банковата индустрия е дар, който продължава да е от полза - удобен за атака, когато безотговорното кредитиране почти срина финансовата система; все още лесен за нападки сега, когато на дневен ред са обвиненията, че няма достатъчно кредитиране, дори когато банките се върнаха на печалба, отбелязва в своя публикация The Wall Street Journal. Дори това да е факт, важен принцип при политиката е публичните изявления да са базирани на доказателства, а не на слухове. Това правило трябва да се разшири и за банките.
Последният скандал около банковото кредитиране на малкия бизнес заформи управителят на Английската централната банка Мервин Кинг, който в изявление пред представители на Камарата на общините преди две седмици, определи поведението на британските банки към клиентите им като „сърцераздирателен”. Когато глава на централна банка използва подобен емоционален език да опише подобна политически натоварена тема, на останалите от нас им остава да повярват, че това изявление е базирано на дълбоки анализи. След коментара на г-н Кинг, финансовият министър Джордж Озбърн беше почти задължен да предприеме собствена атака срещу кредитните практики на банките, което неминуемо засенчи окуражаващите иначе резултати за печалбите в сектора.
И така - какво доказателство има г-н Кинг да отправя нападки към банките? Висши банкери предоставиха подобни доказателства за това, че са имали основания да откажат кредити на определени компании. На свой ред Централната банка на Англия не е осигурила подробен анализ за условията по кредитиране на малкия бизнес. От банката дори обясняват, че подобна информация може да предостави само Министерството на иновациите, университетите и квалификацията, чиито данни обаче показват, че малките компании се съживяват, а кредитирането изостава слабо само през последното тримесечие на миналата година, когато се наблюдава и повишаване на условията по отпускане на заеми. Изглежда коментарът на управителя на Централната банка се основават на празни приказки. И не е чудно, че мениджърите на банките са бесни.
Седмица по- рано всички водещи кредитори представиха данни, че през последната половин година кредитирането на малки и средни компании се е повишило, като разбира се има и изключения. Банките са единодушни също така, че голямата пречка пред отпускането на по- голям брой кредити е липсата на търсене от надеждни клиенти.
От Barclays настояват, че бизнес клиентите в последно време използват само 40 % от договорените заеми, като доходоносният бизнес предпочита да намали дейността по изплащане на кредити при настоящата несигурна макроикономическа ситуация. Заявленията за отпускане на нови кредити са намалели наполовина през последните две години, докато броят на одобрените се е повишил до 80 %. Всички банки във Великобритания настояват, че нямат ограничения по отношение на кредитирането на стабилния бизнес.
Разбира се, банките може и да представят по- добри данни от реалните. Има предположение, че една британска банка преформулира стари, лоши търговски заеми и ги брои за ново кредитиране. За друга банка се смята, че се намира под сериозно политическо влияние по линия на отпускане на заеми, която обаче отказва да поеме клиенти от малкия бизнес.
Но г-н Кинг има доказателства, че банките замъгляват очите на хората и  никой не е в достатъчно добра позиция, за да разкрие истината.