Има ли зърнена криза?

В България има пшеница максимум за 4 месеца, заяви пред "Хоризонт" Явор Гечев от БСП:В момента сме в критичен зърнен баланс. Става така, защото първо в Министерство на земеделието объркаха сметките колко зърно ще бъде произведено в България и колко от него ще е годно за производството на хляб. Към момента милион и 600 хиляди тона пшеница са изнесени вече от България. По наши сметки Министерство на земеделието продължават да бъркат колко зърно има годно за производство на хляб в България. Според наши сметки то е 350 хиляди тона. Месечната консумация на пшеница за хляб и хлебни изделия е между 80 и 90 хиляди тона, което значи, че в България има пшеница за максимум от 3 до 4 месеца.
Гечев посочи, че всички преференции на земеделските производители са отнети, а по думите му 30 % от себестойността на пшеницата се формира от горивата. Освен това фактът, че 45 хиляди производители няма да получат плащанията заради задължения към държавата, води до вторична криза в сектора. Според Явор Гечев хлябът може да достигне и цена от 2 лева:
Министърът Дянков и министърът Найденов гордо казваха: Износът е положителен и той в голямата си част се дължи на износа на зърно. Изнасяхме зърното на цени около 420 лева за тон. Еми да ви кажа, че в момента има кораб на пристанище Варна, който практически разтоварва пшеница, което значи, че наистина сме в потенциална зърнена криза. Щом вече се налага внос. Пазарните цени, на които вече се продава зърното от вноса са 520 лева на тон. Всички знаем, че износът е освободен в крайна сметка от плащането на ДДС. А в момента ДДС-то се плаща върху вносната пшеница, как няма да са високи цените на хляба?
Георги Попов от асоциацията "Хляб за България" прогнозира пред "Хоризонт", че цената на хляба ще расте през следващите пет месеца и може да достигне над 1,50 лв. Върху поскъпването влияят по-високите цени на брашното и на енергоносителите. Попов каза, че ръстът при брашното е над 100 % през последната година. Проблем е и сивата икономика в бранша, която, според Попов, е 60%:
Цената на хляба в момента не може да се каже точно каква е, защото тя расте. Тенденцията е да продължи да расте и за съжаление до нова реколта не се очертава движение в обратна посока, така че тенденцията поне за следващите 4-5 месеца е нагоре. Таван не може да се каже, че има цената, защото не се знае колко ще пораснат цените на суровините. Брашното за последните две седмици се увеличи с още 40 лева на тон, което не е никак малко. Лев и 40 на килограм това е производствената цена, това не е цената, на която аз и вие си купуваме хляба от магазина. Цената на хляба в магазина, преди да започне да поскъпва, беше някъде около лев и 20, лев и 30. Възможно е и по-скъпо да стане, зависи от цените на суровините.

Попов отрече, че има картелно споразумение за цената на хляба между производителите в бранша. Те не се притесняват от проверки. Попов обаче призова да се потърси картел при цените на зърното, преди да се проверяват хлебопроизводителите:
Приказките за картелиране са една форма на натиск, затова, ако може цената на хляба да не поскъпне. За да има картелиране, трябва да има договорена цена. А да накараш 4600 фирми да договорят някаква цена... Този проблем с цената на хляба винаги е бил политически. Това е проблем на всички правителства и винаги е имало опити да бъде натискан хлебопроизводителя да не променя цените, тъй като това влияе върху политическите рейтинги. Когато една държава започне да се бори с производители и с браншови организации, нещата не отиват никога на добре. Житото скача 2-3 пъти, цената на хляба се увеличава с 15-10%, а иначе хлябът е картел. Тука вече всъщност е нечестното отношение към хлебопроизводителите. За съжаление винаги резултата е един и същ. Няма картел, но ние сме казали кой е "врагът с партиен билет".
Заместник-министърът на земеделието Светла Боянова отказа да коментира цената на хляба, само уточни, че Комисията за защита на конкуренцията събира информация. Комисията все още не се е самосезирала за картелно споразумение между хлебопроизводителите за цената на хляба:
Комисията за защита на конкуренцията събира информация, за да прецени дали да се самосезира и само тя може да каже има ли, няма ли картел. Ние, като членове на Европейския съюз, няма как да говорим за зърнена криза, при положение че запасите в Европейския съюз са достатъчни.