Има ли опасност за лева?

Хубен Ненчев
През следващите 12 месеца петролът ще достигне ценови нива от 200 долара, поради необичайно оскъдните глобалните доставки, прогнозира CNBC. А скочи ли петролът, пазарите и валутите изпадат в крайна нервност с непредвидими последици. Затова на дневен ред излиза въпросът – какво ще стане в тези условия с лева и с другите основни резервни валути? Защото връзването на лева с еврото ни прави де-факто заложници на решения, приемани еднолично от Берлин и Париж и подпечатвани в Брюксел.
Три много важни новини
От друга страна, три новини от последните дни, правят картината още по-проблематична.
Първата е, за драстично свиване на износа през януари 2012 г., отворило дупка в текущата сметка на платежния баланс. За януари 2012 г. текущата сметка е отрицателна – 112 млн. евро(0.3% от БВП), при дефицит от 67.2 млн. евро за януари 2011 г., най-вече поради рязкото нарастване на търговския дефицит до 176.4 млн. евро - при отрицателно салдо от 18.7 млн. евро за януари 2011 г., заради спад в износа и нарастване на вноса (FOB) за януари 2012 г.
Същевременно стана ясно и друго – тази година се очертава съвсем скромен икономически растеж от 1,4% вместо предвиденото от Симеон Дянков с бюджет 2012 г. нарастване от 2,9%, твърдят от Националната програма за реформи 2012-2020 г., публикувана от финансовото министерство.
Трето, преките чуждестранни инвестиции намаляват със 76% на годишна база до 44,2 млн. евро за януари 2012 г., според БНБ, като свиването спрямо предварителните данни е с 57%.
Къде да инвестираме левовете си?
Така възниква основателният въпрос в какво да инвестираме наличните си пари, за да не ги загубим при евентуално разклащане на валутния борд.
Досега - 2008-2011 г. - съществуваше изпитан сценарий: продажба на активи срещу налични пари и превръщането им в банкови депозити поради високата лихва по срочните спестявания и достатъчния за средната класа у нас праг на защита на влоговете от 100 000 лв. Точно затова парите на млади и стари избягаха от частните пенсионни фондове и от колективните инвестиционни схеми към банките, а от там, превърнати в евро, стимулираха чужди икономики поради износ на активи и поддръжка на пасиви у нас.
Сега обаче потенциалът на тези операции е изчерпан и основателен е въпросът ще издържи ли през 2012 г. еврото и левът, ако се изпълнят дори частично апокалиптичните прогнози за фалит на Испания и Португалия при общ дефицит на ресурс в ЕЦБ и нежеланието на Германия и Франция да дават повече пари на когото и да било.
Възниква усещане за връщане на времето на пълната или частична валутна субституция на лева, при които е особено важен изборът на активи, в които да се вложат спестяванията. Затова горната част на средната класа и за богатите люде у нас не ги лови сън от въпроси и неточни отговори на тях.
Възможности за валутно спасение
Опитът е показал, че съществуват няколко устойчиви възможности за спасение. На първо място е дефицитният, но затова обичан и търсен по цял свят швейцарски франк – този Мерцедес сред валутите, както и крайно дефицитното – и затова много скъпо монетарно злато, което напоследък се изкупува бясно от страните в БРИКС като убежища за парите им. На този нелек фон свободни и достъпни остават единствено познатите ни вече банкови депозити в щатски долари и евро, както и възможността да се припечели нещо от лихвения диференциал между тях. Може да се опита и инвестиция в чужди страни през клонове на техни банки у нас, както и покупката на бижута и поддръжката на достатъчна ликвидност в позабравената вече «буркан банк».
Хаос в анализите
Страхът за бъдещето се подсилва и от хаоса, който цари в анализите на валутната ситуация. Така в един от най-уважаваните интернет сайтове за финансова информация, един анализатор успя в течение на три последователни дни да предложи на читателите три коренно противоположни по изводи и оценки коментара на валутната ситуация. Първо ни доказа че, американската валута изглежда е изчерпала възходящата си инерция; на следващия ден - че «както във фундаментален, така и в технически план еврото остава под натиск, а дългосрочната низходяща посока при двойката дава предимство на позициите в долари» и накрая заключи, че «еврото ще остане валута, внушаваща доверие», защото «Европа е преживявала много по-големи кризи»....
Затова отново стигаме до баналното решение, наречено валутна кошница.  Алтернативите на долара - евро, йена, шведска крона и швейцарски франк са валути, произлизащи от едни все още индустриални европейска и азиатска икономики, които не са така поразени от структурни и мотивационни дисбаланси както е американската постиндустриална действителност.
Затова залагането на еврото изглежда по-естествено, предвид политиката на Европейската централна банка, която за разлика от Федералния резерв, не залага на чудовищни по своя размер овеществявания на пари от сметките, наричани с общото име «вливане на ликвидност». Пък и според BenchMark Finance, еврото ще продължава да притиска долара и йената. Което отново ни кара да се благодарим на избора от 1997 г, когато вместо на зелените пари, заложихме на марката, а от там и на еврото. Така че левът остава добра алтернатива на златото, примерно.
Друг е въпросът дали си струва да се инвестира в пари на БРИКС? Ако имате вкус към спекулациите, не ви е страх от кризи на растежа в тези страни – пробвайте.
Но едно е ясно – след кризата 2008-20...година, светът и парите в него ще са съвсем различни.