Има ли сухо мляко в прясното?

 За проучването, реалзирано от Асоциация "Активни потребители" са закупени от големи търговски вериги в София 17 марки прясно мляко. От тях 5 са UHT продукти. Маслеността на млеката варира от 0,1 до 3,7%. Пробите са описани и кодирани. От всяка опаковка са отлети в стерилни контейнери 150 мл и изпратени в лабораторията.

            Анализите установиха следното:

В три (от 17) търговски марки най-вероятно няма добавено сухо мляко. В тях съдържанието на фурозин е минимално.

Други 4 проби вложената млечна пудра отговаря на диапазон 10 – 49%.

Най-многобройната категория е млека съдържащи между 50 и 85% млечна пудра – 7 марки

При останалите 3 количеството на сухото мляко е над 85%, т.е. в тях едва ли има прясно мляко.

Защо не публикуваме имената на продуктите, както обикновено?

            Поради липсата на официална процедура на ЕС, както и спецификата на използваната от нас методология, можем да сме уверени в точността на резултатите, само когато те са негативни, т.е. когато липсва влагане на сухо мляко, защото тогава не се открива фурозин в търговската марка. Обратното твърдение е несигурно в количествен план. С други думи, калкулираното на база фурозин съдържание на сухо мляко може да е по-ниско или по-високо от реалното. Това зависи от количеството фурозин в използваната от мандрата  млечна пудра, която ние не знаем. След като се съдържа и минимален риск от подвеждане на потребителите, по-добре да не съобщаваме имената на марките. Вместо това ние разделяме пресните млека, на база процентното съдържание на фурозин/сухо мляко, на няколко категории, като най-достоверен, на практика почти 100% сигурност, е негативния резултат, т.е. отсъствие на сухо мляко в търговския продукт.

Някои изводи и обобщения

            Резултатите ясно показват, че производителите масово влагат млечна пудра в прясното мляко. Независимо от нашите съмнения в точните стойности на добавеното сухо мляко наличието на такова добавяне е установен факт. Напълно чисти са само 3 марки. Това е фалшификация на хранителен продукт и измама спрямо потребителите. От страна на производителите по този начин се използва по-евтина суровина и се избягват проблемите свързани с доставките, транспорта, съхранението, тестването и рандомизирането на суровото мляко. Накратко – печелят се повече пари!

            Потребителите са потърпевши. Те „печелят“ продукт с по-ниска хранителна стойност. В него има по-малко витамини и други полезни вещества и повече нежелателни  съединения. Това е цената на температурната обработка на суровото мляко. Остава въпросът дали след като мандрите злоупотребяват с най-простия млечен продукт, може да се вярва в качеството и безопасността на другите производни млечни продукти!

            Отворен остава въпросът за контрола. Понеже няма официален референтен метод за доказване на млечна пудра в прясното мляко то Агенцията по храните няма как да санкционира подобни практики. В България няма организация, процедури и инструменти които да се борят с този тип некоректни практики при производството на храни.

            Възможно решение е налагане на контрол и проследимост в търговията с млечна пудра на едро. Трябва всеки производител на млечни продукти да декларира факта на използване на млечна пудра в производството, както и количествата закупени от предприятието. Това е въпрос касаещ регулацията на сектора и за съжаление е поредния отворен проблем на българската млечна индустрия който изисква спешна намеса и промяна в законодателството и процедурите на контролните институции.