Инвестирайте в круши и дюли

Инвестициите в овощни градини с круши и дюли са много печеливши, тъй като това са най-дефицитните култури в момента в нашата страна, каза директорът на Института по овощарство в Пловдив Аргир Живондов в интервю за Агенция Фокус.
Крушата според директора на института е и един от най-скъпите плодове у нас. В България в момента се консумират само вносни круши. В същото време имаме относително добро българско производство на ябълки, сливи и череши.
 „Но крушите и дюлите почти напълно може да се каже, че изчезнаха от нашето овощарство за съжаление. Крушите дават 4 тона от дка, а дюлите по 7-8 тона от дка. След като се направи една елементарна финансова сметка, ако крушите се реализират по 2 лв. за кг, а дюлите по 1 лв. за кг на едро, може да стане ясно колко ще е печалбата от един декар, като се извадят разходите, които са около 200-250 лв. на дка за година”, каза Аргир Живондов.
Скъпо е само създаването на овощната градина, което се прави един път на 20-30 години, докато пшеницата се сее всяка година и трябва да се правят разходи за семена ежегодно.
Ябълките, сливите и черешите се надпреварват за първото място по създаване на нови градини – през последните пет години са се създавали предимно именно такива овошки. Другите видове насаждения са останали на по-заден план.

Все по-голям е интересът на чужди инвеститори към българските овощни сортове, каза още директорът.
Нашият ранен сорт череши „Косара” и ранният сорт праскови „Филина” бяха продадени преди две години на един от най-големите италиански разсадници – „Батистини” за 7000 евро. Лицензионните права за сорта „Косара” бяха продадени миналата година на разсадник „Ханани” в Израел за 4000 евро. Търсенето продължава.
„Сега очакваме от Холандия да се обадят, за да сключим догори и с тях, защото по време на международното селскостопанско изложение „Агра” имахме преговори с холандски разсадник за черешата „Косара”, обясни Живондов.
В момента институтът работи по девет национални проекта в Селскостопанска академия, пет към министерството на образованието, два по програма COST и един по Седма рамкова програма. „Проектите ни не касаят само създаването на нови овощни сортове, защото овощарската наука не е свързана само с това, а и с начините за създаване и отглеждане на овощните градини. След като създадем сортовете, ги препоръчваме на фермерите, след като бъдат официално признати и оттам нататък следват разработките, свързани с даване на указания за съвременните методи за създаване на овощни градини. Това включва избор на подходящо място, след почвен анализ, определяне на схемата на засаждане, ориентацията на редовете, на разстоянията на засаждане и т.н”, обясни още експертът за агенцията.